Определение № 12966 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11257/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С. срещу определение № 1293 от 05.11.2024 г. на Административен съд- Ямбол по адм.д. № 288/2024г., в частта, с която е спряно производството по делото до приключване на касационно адм.д. 1190/2024г. на Административен съд- Бургас. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Твърди, че решението по цитираното касационно адм.дело по описа на АС-Бургас е без значение за правилното решаване на спора по адм.д. № 288/2024г. по описа на АС- Ямбол, тъй като е неотносимо към предмета му. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба – Административен съд- Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Ямбол е образувано по искова молба, подадена от частния жалбоподател срещу Административен съд- Бургас, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., причинени от ответника в резултат на отказ на съда да му предостави копие от материалите по адм.д. N 1890/2023г. С решението по цитираното адм.дело е отхвърлена исковата претенция на С., предявена срещу ГДИН за обезщетение в размер на 20 000лв. за неимуществени вреди – унижение, обида, неучтиво отношение от страна на фелдшера в затвора. С разпореждане на АС-Ямбол делото е изискано за послужване. С писмо с вх.N1662/2023г. е получен отговор от АС-Бургас, че срещу решението е постъпила касационна жалба и е образувано касационно адм.дело N 1190/2024г. по описа на АС-Бургас. Този факт се потвърждава и от извършена от съда служебна справка в електронната система на АС- Бургас, от която е установено, че към дата 05.11.2024г., производството по делото е висящо и не е приключило с постановяване на съдебен акт. За да постанови определението си, АС- Ямбол е приел, че наличието на висящ спор по отношение на законосъобразността на съдебния акт, постановен по адм.д. N 1890/2023г. на АС-Бургас е от значение за повдигнатия спор по настоящото дело. Съдът е приел, че е налице основанието на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството до приключване на касационно адм.д. N 1190/2024г. по описа на Ас-Бургас. Определението е правилно. Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящ съдебен процес, характеризиращо се със забрана за извършване на процесуални действия в рамките на определен период. То настъпва по разпореждане на съда при наличието на някоя от лимитативно посочените в чл. 229, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК, приложима по аргумент от чл. 144 АПК, законови предпоставки. В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди поради това, че на частния жалбоподател е отказан достъп до материалите по адм.д. N 1890/2023г. на АС-Бургас, не са му предоставяне копия от тях, въпреки многократните му настоявания, което е довело до нарушаване на правото му на защита. Фактът, че е бил възпрепятстван да получи достъп до исканата информация му е попречил да организира защитата си адекватно и в пълен обем, което според него се е отразило и на крайния негативен резултат, изразяващ се в отхвърляне на исковата му претенция. Решаващият състав няма как да прецени дали това е така, без делото да бъде изискано и предоставено за послужване, тъй като в него се съдържат доказателства, относими към преценката за допустимост и основателност на исковата претенция по повод на която е образувано адм.д. № 288/2024г. по описа на АС-Ямбол. А до приключване на производството по образуваното касационно адм.дело N 1190/2024г. по описа на АС-Бургас с постановяване на влязъл в сила съдебен акт, делото няма как да бъде предоставено за послужване. По изложените мотиви, частната жалба срещу определение № 1293 от 05.11.2024 г. на Административен съд- Ямбол по адм.д. № 288/2024г. в обжалваната му част е неоснователна. Определението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, Върховният административен съд, трето отделение