Определение № 719 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4904/2023 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от Ц. П. М. чрез адвокат М. Д. от АК – В. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 26 от 19.01.2018 г. по в.гр.д.№ 846/2017 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата И. А. П. и П. Д. П. чрез адвокат Д. М. от АК - В. Т., в който се оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Молят същата да бъде оставена без разглеждане и да им се присъдят направените разноски. Оспорват истинността на представения с молбата за отмяна документ. Постъпил е отговор и от М. К. М., подаден чрез адвокат М. Д. от АК – В., в който се поддържа, че молбата за отмяна е допустима и основателна. Произнасяйки се по допустимостта на настоящото производство, съставът на ВКС намира следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 392 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 347/2017 г. на Районен съд - Велико Търново, ІХ състав, с което на основание чл. 108 ЗС молителката Ц. П. М. и съпругът й М. К. М. са осъдени да предадат на И. А. П. и П. Д. П. владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] представляващ апартамент (жилище) с идентификатор № ***** - самостоятелен обект в сграда № 8, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, разположен на трети етаж, със застроена площ 87 кв.м., както и недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], с площ 1 323 кв.м., представляващ западната част от поземлен имот № * по кадастралния план на селото. Уважаването на исковете по чл. 108 ЗС е мотивирано с извод, че И. А. П. и П. Д. П. са сътитуляри на правото на собственост върху имотите, общо придобито от тях в режим на съпружеска общност на основание договор за гледане и издръжка, оформен с нотариален акт № 871 от 18.06.2013 г., прехвърлител по който е И. Д. С.. В молбата за отмяна е заявено твърдение, относимо към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се поддържа, че е налице ново писмено доказателство от значение за изхода на спора по гр.д.№ 347/2017 г. на РС – В.Търново, а именно – Пълномощно с дата 21.03.2016 г. от И. С. за Ц. М. „да развали договора“, сключен с н.а.№ 871 от 18.06.2013 г. С постановеното по настоящото дело Определение № 3748 от 27.11.2023 г., след констатация, че намиращият се по делото (на л. 191 от гр.д.№ 347/2017 г. на РС – Велико Търново) препис от Пълномощното с дата 21.03.2016 г. представлява ксерокопие без никаква заверка, на молителката Ц. П. М. са дадени указания в 1-седмичен срок от връчването да представи препис на документа, отговарящ на изискванията на чл. 183, ал. 1 ГПК. Отправено е предупреждение, че при неизпълнение на указанията, дадени с Определение № 3748 от 27.11.2023 г., съдът ще приеме, че молбата не е придружена от ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Указанията са надлежно съобщени на молителката на 05.12.2023 г. и срокът за изпълнението им е удължен до 28.12.2023 г. включително. С молба вх.№ 17060 от 29.12.2023 г. молителката (чрез пълномощника й адвокат М. Д.) заявява, че не разполага с оригинала на документа. Подробно развива своите виждания относно значението на пълномощното за отношенията между нея и приобретателите по договора от 18.06.2013 г. Подчертава, че предоставя документа по начина и във вида, в които е открит. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима, като в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК условие за редовност на молбата е и представянето на нови писмени доказателства. Съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис; при поискване страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него и ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. В настоящия случай страната изрично е заявила, че документът, който е представила по делото, е идентичен на това, което е намерила на 31.05.2023 г. сред страниците на стара книга на И. С.. Представеното по делото съставлява ксерокопие без никаква заверка. По отношение на въпросното ксерокопие не са удовлетворени както изискванията на чл. 183, ал. 1 ГПК, така и изискванията на чл. 183, ал. 2 ГПК (доколкото няма данни да е извършена заверка с квалифициран електронен подпис на молителката, като видно от титулната част на молбата с вх.№ 17060 от 29.12.2023 г., прикаченият файл „приложение пълномощно чичо цанка иван стойков без заверка 28.12.23.pdf“ не притежава заверка с квалифициран електронен подпис). Това обстоятелство мотивира едновременно два извода: 1) молителката никога не е разполагала с оригинал на документа, релевиран от нея като основание за приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и 2) след изпълнение на процедурата по чл. 306, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е останала нередовна, тъй като не е придружена от документ, удовлетворяващ изискванията на чл. 183 ГПК. Ето защо, прилагайки разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, съставът на ВКС следва да остави без разглеждане молбата, а образуваното по нея производство – да бъде прекратено, без да се подлага на обсъждане възможността евентуално съществуващ оригинален документ със съдържанието на представеното ксерокопие да доведе до друг резултат по спора за собственост, разрешен с влязлото в сила решение. Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците по молбата имат право да им се присъдят разноски за защитата им в настоящото производство. Видно от представения ДПЗС № 46163 от 07.11.2023 г. разноските са доказани за сумата от 750 лв., заплатена в брой. С молбата с вх.№ 17060 от 29.12.2023 г. е заявено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 НМРАВ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение