Определение № 107 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 6769/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. С влязло в сила определение от съдебно заседание на 17.04.2018 г. е прекратено производството по касационната жалба на Д. Ю. Д. против решение № 1510 от 17.07.2014 г., постановено по гр.д. № 3181 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Пловдив, 5-ти граждански състав, с което е отменено решение № 2064/18.05.20013 г. по гр.д. № 17164/2012 г. на Районен съд-Пловдив, 10-ти граждански състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Ю. Д. против [фирма], [населено място], евентуално [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на бариерата, поставена непосредствено пред вътрешния двор на П-образна сграда в поземлен имот с идентификатор 56784.533.32 по КККР на [населено място], [улица]. С молба вх. № 4375 от 27.04.2018 г. [фирма] и [фирма] са поискали допълване на определението от 17.04.2018 г. като им се присъдят направените по повод касационната жалба разноски в размер на по 500.00 лв. за всяко дружество. Д. Ю. Д. не изразява становище по искането в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Искането е постъпило в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо. Претенцията за възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски е заявена още в подаден от двете дружества отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Преди постановяване на прекратителното определение са представени доказателства за заплатено от [фирма] възнаграждение на адвокат М. Р. в размер на 500.00 лв. и заплатено от [фирма] възнаграждение на адвокат П. Д.. При горните констатации следва, че искането за допълване на определението от 17.04.2018 г. в частта за разноските е основателно. Воден от изложеното Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение