Решение № 5692 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кредирект“ ЕООД, срещу Решение № 39641/27.11.2025г. на Административен съд-София град (АССГ), постановено по адм. дело № 9150/2025г. С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в писмо от „Кредирект“ ЕООД по заявление на М. Б. Р. от 29.06.2025 г., за предоставяне на копие от договор за заем, заедно с всички съпътстващи документи; делото е върнато за ново произнасяне в тази част, при спазване указанията на съда; „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърденията са, че съдът се е произнесъл срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице, доколкото е бил издаден нарочен акт по см. чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди се, че последният не е бил обсъден. По същество се твърди, че администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като е предоставил на заявителя копие на личните данни, които се обработват от администратора. В заключение моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на М. Б. Р.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрк. Вълканов. Ответникът - М. Б. Р. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски. Ответникът по касацията се представлявая от адв. Русинов. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения. Решаващият съд от фактическа страна е установил следното: На 29.06.2025г. М. Р., чрез адв. Русинов, заявява до „Кредирект“ ЕООД искане за предоставяне на информация под формата на предоставяне на копие от сключения договор и всички съпътстващи документи – погасителен план и всички приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство. На 18.08.20205г. е депозирана жалба от Р. до АССГ срещу мълчалив отказ по подаденото заявление. В процеса на размяна на книжа пред АССГ е депозирано, на лист 12-19 от делото, незаверено копие на писмо до М. Б. Р., без дата и данни, че е изпратено, респ. получено от Р., което писмо по същество представлява отговор на заявлението от 29.06.2025г. Същото писмо съдържа информация относно обработваните лични данни и целите на обработката, правата на Р. по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, с приложение извадка от договор за потребителски кредит. В писмото е посочено, че извадката съответства на данните, които се обработват, останалата част от договора не съдържа лични данни. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че в случая подаденото писмено заявление до администратора на лични данни - „Кредирект“ ЕООД, представлява заявление по см. на чл.37б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което субектът на данни е упражнил правата си по чл.15 - чл.22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламент /ЕС/ 2016/679, ОРЗД), и с цел гарантиране принципите за прозрачност и отчетност е необходимо администратора на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителката. Предвид изрично заявеното от процесуалния представител на жалбоподателката, АССГ е разгледал и се е произнесъл именно по писмото без дата, депозирано по делото. Решаващият съд е приел, че писмото по същество представлява изричен отказ на администратора на лични данни да предостави търсените със заявление от 29.06.2025г. копия на документи. Позовавайки се на практиката на СЕС съдът е приел, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни, е бил длъжен да предостави на лицето всички поискани от него документи, личните данни по които се обработват, в това число договори за заем, погасителен план, писмена кореспонденция и друга документация, свързана с обработването, както и справка за всички извършени плащания по този договор, включително подробна разбивка на сумите, датите и начина на плащане. Според АССГ само предоставената от ответното дружество извадка не дава възможност за ефективно упражняване на правата по приложимия Регламент /ЕС/ 2016/679. При извършената проверка по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се посочи, че е неоснователна претенцията на касатора за недопустимост на съдебния акт. Административен съд София-град се е произнесъл по изричен отказ, на администратора на лични данни, обективиран в писмото на л. 12-19 от адм. дело № 9150/2025г. Последното се установява както от мотивите на съдебния акт, така и от неговия диспозитив. Следователно, неоснователно е въведеното възражение, че АССГ се е произнесъл по т.н. „мълчалив отказ“ по заявление от 29.06.2025г., а от там и претенцията за недопустимост на съдебния акт. Решението е постановено без съдът да е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 5 АПК – не е изискал от ответника заверено копие на обжалвания акт, доказателства за изпращането/получаването от адресата му, както и преписката по издаване на същия. Решението е и необосновано, което има за резултат невъзможност да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон. В конкретния казус съдът е бил сезиран от М. Р. чрез адв. Русинов с жалба срещу мълчалив отказ, последствие преформулирана – изрична писмена молба (становище) от 25.09.2025 г. срещу изричен отказ на „Кредирект“ЕООД, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от сключен между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, с оглед проверка законността на обработка на личните данни, съгласно искане от 29.06.2025 г. изпратено чрез адвокат Русинов до „Кредирект“ЕООД. В становището до АССГ оспорващата е заявила, че изричният отказ е обективиран в отговор от „Кредирект“ЕООД - администратор на лични данни, приложен на л. 12-19 от адм. д. № 9150/2025 по описа на АССГ и оспорването е насочено именно към този отказ. Видно от доказателствата по делото цитираният отказ е обективиран в писмо, в което е посочено, че е издадено от длъжностно лице по защита на данните – П. Л.. Писмото e подписано от издателя с електронен подпис. С Разпореждане от 28.10.2025 г. съдът е конституирал като оспорваща М. Р. и ответник в съдебното производство – „Кредирект“ ЕООД. Производството по делото е приключило след едно проведено открито съдебно заседание при така конституираните страни. По делото не е спорно, че „Кредирект“ ЕООД е администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 ОРЗД, чийто акт и по-конкретно отказът да се предоставят копия от документи е обжалван. Предвид изложеното от оспорващата в жалбата и становището по делото, че предмет на оспорване е изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД, формиран като отговор, с искане за неговата отмяна, съдът е следвало да събере доказателства дали подписалото отговора на л. 12-18 от делото лице – П. Л., за която се сочи, че е длъжностно лице по защита на данните, има право да се произнася от името на администратора на лични данни, и съответно ако са ѝ предоставени такива права, допустимо ли е длъжностното лице по защита на данните на администратора на лични данни да се произнася от негово име по направени искания по чл. 15-22 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Отделно от това мотивите на съда се свеждат до препис на приетите за относими текстове от Регламент (ЕС) 2016/679, Решение от 26.10.2023 г. на СЕС по дело С-307/22, FT v. DW, Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21 и Решение от 22.06.2023 г. на СЕС по дело С-579/21, като липсва анализ на установените по делото факти и съотнасянето им към конкретните законови разпоредби. Съдът не е направил анализ на исканото от М. Р., както и дали отговорът, приложен на л. 12-19 от делото изпълва изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и защо се дължи предоставяне на исканите от заявителката копия на документи, във формата в която са поискани да бъдат предоставени. Мотивите на съдебния акт са писмените аргументи и правни съображения, изложени от съда, които обясняват как е достигнал до крайното си решение (диспозитив). Липсата на мотиви, респ. излагането на бланкетни такива води до необоснованост на съдебното решение и препятства възможността за проверка на съдебния акт. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като събере административната преписка по издаване на обжалвания акт, вкл. доказателства относно упълномощаването на длъжностното лице подписало оспорвания отговор, разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение