Определение № 8734 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. К., в качеството ѝ на приемен родител, чрез адв. Любомирова срещу определение № 30968/05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 9392/2026 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу Заповед № ЗД/Д-С-В3-082/16.07.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че оспорващата разполага с пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като с прекратяване на настаняването на детето се засягат нейни имуществени права, произтичащи от сключените договори за настаняване на детето и за предоставяне на приемна грижа, както и нейни субективни права като утвърден и вписан приемен родител. Поддържа се още, че между К. и детето е изградена трайна фактическа и емоционална връзка, която попада в приложното поле на понятието „семеен живот“ по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Възраждане, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Сочи още, че към настоящия момент сем. К. са отписани от регистъра на приемни родители. Върховен административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема следното: С оспорената пред Административен съд София – град заповед, издадена на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т. 8 и т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), е прекратено настаняването на детето С. Т. Д. в семейството на М. И. К.. В административния акт е посочено, че спрямо детето е предприета мярка „полицейска закрила“ на 14.07.2026 г. поради непосредствена опасност за здравето му и опасност да бъде въвлечено в престъпление. С обжалваното определение административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването. Настоящият касационен състав намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. В случая оспорващата е била приемен родител на детето С. Т. Д.. В това си качество тя не е сред лицата, на които законът предоставя право да обжалват заповедта за прекратяване на настаняването. Обстоятелството, че частната жалбоподателката е била приемен родител и фактически е полагала грижи за детето, само по себе си не обосновава наличие на лично, пряко и непосредствено засягане от административния акт по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Единствено интересите на детето са от значение за преценката на обстоятелството налага ли се мярка за закрила и следва ли тя да бъде преустановена. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че за М. И. К. липсва правен интерес от оспорване на Заповед № ЗД/Д-С-В3-082/16.07.2026 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Възраждане. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд – Определение № 4602/27.04.2026 г. по адм. дело №3780/2026 г., и Определение № 5619/25.05.2026 г. по адм. дело 3893/2026г. съгласно която настаняването в приемно семейство като мярка за закрила не поражда право за приемното семейство да обжалва актовете, с които мярката се прекратява. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, за която съдът следи служебно. При липсата му жалбата е недопустима. Като е достигнал до същия правен извод и е оставил жалбата без разглеждане, а производството по делото е прекратил, Административен съд София – град е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение – за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на шесто отделение