Определение № 3677 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4916/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10025/25.10.2023 г., подадена от Т. Н. Л., чрез адвокат Д. Д., срещу разпореждане № 604 от 16.10.2023 г. по гр. д. № 596/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната касационна жалба на Т. Л. срещу определение № 1405 от 25.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 596/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. За да върне частната касационна жалба, съдът е заключил, че същата е просрочена – срокът за обжалване е изтекъл на 11.10.2023 г., а жалбата е депозирана на 12.10.2023 г., с пощенска пратка, на която е поставено пощенско клеймо от тази дата. Жалбоподателят твърди и представя доказателства, че е подал частната касационна жалба по пощата на 11.10.2023 г., в 17.42 ч. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима. Същата е основателна. Срокът за обжалване на постановеното въззивно определение е изтекъл на 11.10.2023 г. На тази дата Т. Л. е подал частна касационна жалба, което се установява по несъмнен начин от представените пред ВКС удостоверение, издадено от Пощенска станция Плевен Ц към „Български пощи“ ЕАД, системен бон и известие за доставяне (като е налице съвпадение на отбелязания на системния бон и на известието баркод). Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК в случая срокът за обжалване не е пропуснат. Изложеното обуславя отмяна на атакуваното пред ВКС разпореждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,