Определение № 3363 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2026 г.

Производството е по реда на чл.200 ал.2 във вр. с чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С определение № 43347/30.12.2025 г. по административно дело № 6157/2024г., в производство по реда на чл. 103, ал. 3 от АПК във връзка с глава X, раздел IV от АПК, Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на П. Н. Н. срещу Решение № 1040-20-244/09.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отказано възобновяване на производството по обжалване на Разпореждане № РВ-3-21-01215505/27.10.2022 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО по искане с вх. № 1056-21-248/14.06.2023 г. Така постановеното определение е атакувано с частна жалба от П. Н. Н., подадена от пълномощника адв. А. Иванчева, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът по частната жалба – Директор на ТП на НОИ София-град не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение, което подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С Разпореждане № О-21 -999-00-0001574344/08.09.2021 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите на П. Н. Н. е отказано изплащане на ПОВН по болничен лист № Е20200091378, за периода от 07.01.2020 г. до 02.02.2020 г. вкл., тъй като при извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Рали трейд“ ЕООД е установено, че същият не е извършвал реална търговска или стопанска дейност, поради което е направени извод, че лицата, за които в регистъра на трудовите договори са били подадени уведомления за сключени трудови договори, не са били осигурени лица по см. на чл. 10, ал. 1 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред, като е потвърдено с Решение № 1040-21-1113/29.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София – град. Издаденото решение е оспорено по съдебен ред, като с Решение № 821/10.02.2023 г.по адм. дело № 198/2022 г. по описа на АССГ, ІІІ отделение, 16 състав Разпореждане № О-21-999-00-0001574344/08.09.2021 г. на длъжностното лице по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София-град, е отменено, като преписката е върната за ново произнасяне на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София – град, за ново произнасяне относно изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист № 20200091378, за периода от 07.01.2020 г. до 02.02.2020 г. В изпълнение на съдебното решение е издадено Разпореждане № А-21 -999-00-0002081767/27.02.2023 г., с което е отменено разпореждането за отказ и е отпуснато парично обезщетение по болничен лист № Е20200091378. за периода от 07.01.2020 г. до 02.02.2020 г. вкл. При осигурителя „Ради трейд" ЕООД била извършена проверка по разходите на ДОО, при която е установено, че за жалбоподателя са подавани без основание данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, въз основа на които на същия е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № КВ-5-21 -00999243/07.09.2021 г.. издадени са и Задължителни предписания № ЗД-1-21-00999215/07.09.2021 г., влезли в сила, като данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от „Рали трейд“ ЕООД за П. Н. Н., за периода от 02.06.2018 г. до 03.12.2020 г. са били заличени. На основание чл.114. ал.3 във вр. с чл. 114. ал.2. т.2 от КСО е издадено разпореждане № РВ-3-21-01215505/27.10.2022 г. на длъжностното лице по чл. 114. ал. 3 от КСО, с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получено обезщетение поради общо заболяване за периода 13.11.2018-25.07.2019 г. в размер на 8 448,33 лв. Разпореждане № РВ-3-21-01215505/27.10.2022 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО е връчено по пощата с препоръчана пощенска пратка, като видно от известието за доставяне с баркод „ИД PS 1071 010TNL S" е получено лично от П. Н. на 03.11.2022 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 18.11.2022 г. От жалбоподателя е подадено искане вх. № 1056-21-248/14.06.2023 г. до директора на ТП на НОИ София-град за възобновяване на производството по влязло в сила Разпореждане №РВ-3-21-01215505/27.10.2022г. на длъжностно лице по чл. 114 ал.3 от КСО. С Решение № 1040-21-416/07.07.2023г. на директора на ТП на НОИ София град е отказано възобновяването на производството. Решението е оспорено по съдебен ред като с Определение № 7907/19.09.2023 г. по адм. дело № 6575/2023 г. по описа на АССГ, ІІІ отделение, 62 състав, решението е отменено, като преписката е върната на директора на ТП на НОИ София-град за разглеждане по същество на искане вх. № 1056-21-248/14.06.2023 г. При новото произнасяне е издадено обжалваното Решение № 1040-20-244/09.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, против което жалбата на Н. е отхвърлена с оспореното пред ВАС определение по съображения, идентични по същество с тези на административния орган, а именно, че не е налице правното основания на чл. 99, т. 5 от АПК. Според настоящият съдебен състав проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно, и при постановяването му не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната му. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за основателността на жалбата, с която е бил сезиран, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. За да се приложи разпоредбата на чл. 99, т. 5 от АПК следва да са налице кумулативно визираните в разпоредбата предпоставки, а именно: същият административен орган по същият въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който да му противоречи. В случая не е налице противоречие между посочените актове, понеже са налице актове издадени от различни административни органи и тези актове касаят различни въпроси. Също така различната преценка, направена в мотивите на двата посочени акта на общи и за двете производства обстоятелства не е основание за отмяна на по-рано постановения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,