Определение № 2880 от 05.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2365/2024 г.

Постъпила е частна жалба от „Маридел 2012“ ЕООД, представляван от управителя В. М. Н. чрез адв. Ю. Р. срещу определение № 2442/04.10.2023 г. по в.ч.гр.д. 2157/23 г., Апелативен съд – София, ГК, с което е осъден да заплати на основание чл. 248 от ГПК разноски за производството по издаване на изпълнителен лист в размер на 2 459,09 лв. Излага съображения, че в производството по издаване на изпълнителен лист, той не е страна. Производството било образувано въз основа на искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение на арбитражен съд. В производството по издаване на изпълнителен лист липсвал правен спор. „Маридел 2012“ ЕООД не бил страна в това производство по издаване на изпълнителен лист. Основанието за издаване на изпълнителен лист било охранително производство. При липса на правен спор с материален интерес, липса на страна, определението не било правилно. Разноските, които били присъдени били в размер на 2 459,09 лв, дължими били само 15 лв. Производството се образувало само по молба на страната, което не обуславяло разноски в посочения размер. Моли да се отмени определението, респ. да се намалят разноските. Ответникът „ПМ билд 2“ ЕООД чрез адв. К. оспорва частната жалба. Излага съображения за характера на производството, както и за вида на търсената защита пред Апелативен съд София. Излага съображения за дължимост на разноски, както и за основателност на обжалването. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият съдебен състав констатира, че с определение № 2702 от 17.10.2024 г. по ч.т.д. 109/24 г., ВКС, ТО, е разрешен въпросът относно редовността на разглежданата понастоящем частна жалба, с оглед наличието на представителна власт на адвоката, подал частната жалба от името на дружеството. С молба от 01.06.2023 г. пред Софийски окръжен съд „Пм билд 2“ ЕООД е поискал издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, вр.чл. 51 ЗМТА, въз основа на решение от 08.12.2022 г. по арб.д. 338/21 г. на Арбитражен съд – София, при сдружение „Правна помощ и медиация“. С разпореждане № 424 от 02.06.2023 г. по т.д. 97/23 г., СОС, искането е оставено без уважение. С частна жалба „Пм билд 2“ ЕООД е обжалвал отказа за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на арбитражен съд пред Софийски апелативен съд. С определение № 2094 от 14.08.2023 г. по ч.гр.д. 2157/23 г., САС, е отменил разпореждането на СОС и вместо него е постановил издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и е осъдил „Маридел 2012“ ЕООД да заплати на „ПМ Билд 2“ ЕООД сумата от 15 лв, направените по делото разноски. С молба „ПМ Билд 2“ ЕООД е поискал допълване на определението, на основание чл. 248 от ГПК, с присъждане на сторените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, пред първата инстанция – адвокатски хонорар и държавна такса. По това искане е постановено обжалваното в настоящето производство определение № 242/04.10.2023 г. по в.гр.д. 2157/23 г., САС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не подлежи на обжалване. С оглед вида на производството пред апелативен съд – чл. 407, ал. 1 вр. 274, ал. 2 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по отношение на отказа на първоинстанционния съд да постанови разпореждане за издаване на изпълнителен лист, въз основа на арбитражно решение на арбитражен съд, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК. Производството пред апелативния съд е развито след постъпване на частната жалба от молителя „ПМ билд 2“ ЕООД, като с връчването й страна в производството по делото от частен характер е и страната, срещу която е поискано издаване на изпълнителен лист „Маридел 2012“ ЕООД. Така производството от частен характер е двустранно, докато първоинстанционното производство е било едностранно. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 5/12.07.2018 г. по тълк.д. 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Този извод е направен с оглед предвидената от законодателя двуинстанционност на определенията, предвидена в чл. 407, ал. 1 от ГПК. При формиране на посоченото тълкуване, е взето предвид, че постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение на правото на принудително изпълнение. Актът, с който съдът се произнася по искането за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, с него се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа, на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Поради това, с него не се разрешава въпрос по съществото на спора. При тълкуване, аргумент на противното на чл. 407, ал. 3 от ГПК, се достига до извода, че законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство само относно разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 от ГПК, въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и т. 3 от ГПК. Следователно при исканията, въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 от ГПК, какъвто е бил процесният, няма предвидена такава възможност за обжалване с частна жалба пред ВКС, на основание чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК. Аргумент за това, че определението не подлежи на касационно обжалване, произтича и от систематичното място на правната уредба на чл. 407, ал. 1 от ГПК, извън общия исков процес, в който е касационното обжалване, като няма изрично указание, че актът подлежи на касационно обжалване. Освен това и разпореждането, и определението не са преграждащи развитието на производството. С оглед на така постановеното задължително тълкуване, при разглеждане допустимостта на частната жалба на длъжника „Маридел 2012“, срещу когото е издаден изпълнителен лист, следва да се приеме, че постановеният акт от Апелативен съд – София, определение № 2094 от 14.08.2023 г. не би подлежал на касационно обжалване. След като постановеният акт по делото, с който е разрешен процесуалноправен въпрос, не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, то и определението, с което е постановено допълване, респ. изменение в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, също не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Следователно подадената частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Посочените актове от ответника по частната жалба, представляващи израз на трайната практика на ВКС, на която се позовава, относно обжалваемост и дължимост на разноски, не могат да се обсъждат, тъй като са постановени в производство с различен характер, исково производство по реда на чл. 47 ЗМТА или са постановени преди постановяване на посоченото по-горе тълкувателно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България