Определение № 786 от 01.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 584/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “ С.” ЕООД – гр.Шумен срещу определение №142 от 22.03.2010г. по т.д. 519/08г. на Варненски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения на закона и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е оставил без разглеждане молба на жалбоподателя за изменение на решението по т.д. 519/09г. на ВАпС в частта за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че депозираната молба по чл.248, ал.1 ГПК е подадена след изтичане на преклузивния срок определен от нормата, тъй като решението, чието изменение в частта за разноските се иска е постановено на 13.02.2009г., а частната жалба е депозирана година по-късно. Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК изрично предвижда срок, в който всяка от страните може да иска изменение на постановеното от съда решение в частта разноските. Този срок е преклузивен и ясно определен – при обжалваемите решения – в срока за обжалване, а ако решението е окончателно – в едномесечен срок. Следователно, искането не е поставено в зависимост от подаването на жалба, респективно свързано с по-нататъшната висящност на производството обусловена от нея, както неправилно счита касатора. Изводът се налага и от характера на самото производство по такива молби- искането винаги се предявява пред съда постановил решението, поради което не може да бъде заявено като довод за неправилност на решението с жалбата, която се разглежда от по-горен съд и по реда на инстанционния контрол, а постановеното определение като изменящо конкретна част от решението подлежи на такъв контрол.Поради това и правно необосновано е изразеното от жалбоподателя разбиране, че развилото се- в случая касационно производство- има относимост към срока по чл.248, ал.1 ГПК. Неправилно са интерпретирани в частната жалба и мотивите на определение №21 от 11.03.2010г. по т.д. 401/09 на ВКС, с което изрично е отбелязано, че касационния състав не е компетентен да се произнася по искането за изменение на въззивното решение, в частта му за разноските. Следователно, този извод не подкрепя разбирането на страната, за това, че срокът за това искане е свързан с констатацията на ВКС. Съобразно изложеното правилна е преценката за просрочие на молбата на жалбоподателя, с оглед подаването й след изтичане на определения в чл.248, ал.1 ГПК срок. Следователно, с постановеното определение, съставът на Варненски апелативен съд не е нарушил закона и неговото определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение