Решение № 6182 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2013 г.

Решение № 6182 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14399/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 195/16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1039/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 071103312/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 500/10.09.2012 г., постановено по адм. дело № 1039/2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определения на ЕТ "Бара-Али Алиев" - гр. Севлиево за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. над 140,03 лв. и лихви в размер над 120,09 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 630,33 лв. и съответните лихви в размер над 290,53 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 697,36 лв. и съответните лихви в размер над 216,21 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора атакуваните части на решението са в резултат на неправилно приложение на предвидените в чл. 122, ал. 2 ДОПК правила за определяне на данъчната основа на едноличния търговец от една страна и като физическо лице от друга страна. Касатора твърди, че съдът чрез едно просто математическо изчисление е определил данъчната основа за облагане за 2004 г., 2007 г. и 2008 г. на Али Алиев като едноличен търговец и като физическо лице като разлика между продажните цени на дърва за огрев и съответно разходите за техния добив, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, но по този начин определена данъчната основа е в нарушение на нормата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в която са посочени критериите, относими към определянето й. Твърди се от касатора, че в посочената разпоредба законодателят не е предвидил при определяне на общата данъчна основа да се вземат предвид предполагаемите разходи, свързани с осъществяваната икономическа дейност, а да се търси размерът на реализираната печалба или "реален доход" като разлика между приходи и разходи. Изложени са и оплаквания, че е недопустимо извършването на документирани разходи да бъде доказвано чрез съдебна експертиза, тъй като без наличието на първични счетоводни документи, не може да се установи дали действително са извършени тези разходи, какъв е размерът им и кога са извършени, а установените такива от експертизата са само хипотетични. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваните части на съдебното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 534 лв. В условията на евентуалност се иска връщане на делото в тези части за ново разглеждане от друг състав на съда. В отхвърлените части на жалбата не е постъпила касационна жалба, поради което тази част от съдебното решение не е предмет на настоящия касационен контрол и е влязла в законна сила. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Бара-Али Алиев" - гр. Севлиево, редовно призован не се е явил и не е изпратил свой представител, поради което не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил частично определените данъчни задължения на ЕТ "Бара-Али Алиев" за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. над 140,03 лв. и лихви в размер на 120,09 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 630,33 лв. и съответните лихви в размер над 290,53 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер над 697,36 лв. и съответните лихви в размер на 216,21 лв. Ревизията е била проведена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За 2004 г. за да постанови обжалвания резултат съдът е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че продажната цена на пространствен кубичен метър дърва за огрев е 15,14 лв., а разходите за добив на такива дърва - 10,70 лв. За да възприеме констатациите на тази експертиза, съдът е приел, че ревизията не е отчела разходи, а само приходите, като за региона на Севлиево е прието, че те са в размер на 72 лв. за тон, като това е направено въз основа на писмо от "Топливо" АД, клон Плевен. Съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че ревизираното лице е добило 121,30 куб. м. дърва за огрев, като въз основа на съдебно-счетоводната експертиза е установил, че продажната цена на 1 куб. м. е 15,14 лв. и пак от тази експертизата съдът е приел, че следва да се вземат предвид и разходите за добива на дървата за огрев, които според експертизата са 10,70 лв. (определени по аналог), поради което е прието, че печалбата от продажбата е 4,44 лв. и затова е променил данъчната основа. Според съда неправилен е подхода на приходните органи, които не са се съобразили с разходите, а само с приходите от продажба. Относно определеното от ревизията начално салдо в размер на 11 606,35 лв. и определените разходи за издръжка за живот според данните от Националния статистически институт (НСИ) съдът не е извършвал корекция, тъй като е приел, че те правилно са определени от ревизията. Въз основа на изложеното по-горе съдът е приел, че дължимия данък за 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е в размер на 140,03 лв. и за разликата до пълния размер от 1 804,10 лв. ревизионният акт е отменен. За 2007 г. първоинстанционният съд също е възприел констатациите в ревизионния акт относно разходите за издръжка за живот съобразно данните от НСИ, но и тук, както и за ревизираната 2004 г. са взети предвид не само сумите като приходи от продажбата на 758,10 пространствени куб. м. дърва за огрев, но и разходите за добива в размер на 20,42 лв./куб. м., при което е определено, че печалбата е в размер на 0,35 лв./куб. м. Въз основа на това съдът е приел, че дължимия данък по чл. чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 630,33 лв. и е отменил ревизионния акт за разликата от пълния размер от 9 487,43 лв. За 2008 г. първоинстанционният съд със сходни мотиви е приел, че правилно приходните органи са установили разходите за издръжка според данните на НСИ, а относно продажбата на дърва за огрев на 576,16 пространствени куб. м. е взел предвид и установените от съдебно-счетоводната експертиза разходи в размер на 32,62 лв./куб. м., поради което е прието, че следва да се обложи печалбата. Според съда дължимия данък за 2008 г. по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 697,36 лв. и затова ревизионният акт е отменен за разликата до пълния размер от 2 002,81 лв. Решението в обжалваните му части е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. При определяне на дължимия данък при ревизия по посочения особен ред приходните органи определят данъчната основа, въз основа на която изчисляват дължимия данък по съответния материален закон след анализ на относимите за процесния случай обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В чл. 122, ал. 2, т. 8 ДОПК законодателят е предвидил включване в данъчната основа на брутните приходи (доходи), но не и евентуални разходи, за които няма доказателства. Именно защото ревизията се извършва по особения ред, ако ревизираното лице не е доказало разходи, те не могат да се презюмират. Ако лицето притежава разходооправдателни документи за извършени от него разходи, то разбира се те следва да бъдат взети предвид при определянето на данъчната основа и при облагането по чл. 122 ДОПК. Недопустимо е само въз основа на предположения да се приеме, че ревизираното лице е извършило разходи. В този смисъл основателно е оплакването на касатора, че след като законодателят не е включил в анализа по чл. 122, ал. 2 ДОПК да се вземат предвид предполагаеми разходи, то не следва с тях да се формира данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, като следва да е налице съобразяване с определените в чл. 122, ал. 2 ДОПК обстоятелства. В този смисъл правилно касатора излага доводи, че при неустановени разходи, направени от ревизираното лице не е следвало съдът да кредитира експертизата, която е посочила предполагаеми разходи, свързани с добива на процесните дърва за огрев. Това е така, защото в такъв случай въпреки противоправното поведение на ревизираното лице, което не е подавало годишни данъчни декларации или в подадените не е отразявало приходи, респ. разходи от дейността добив на дърва за огрев и съответно продажбата им, то би се поставило в привилегировано положение с отчитане на разходи, които не е извършило в действителност. Отчитането на съпоставимост между приходи и разходи е необходимо при облагането по съответния материален закон, в процесния случай по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както и в случаите при ревизия по особения ред, но само когато са налице писмени доказателства за извършени разходи. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваните части е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да с постанови ново решение, по силата на което жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в същите части. С оглед изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 342 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, което е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,