Решение № 1101 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на община Кюстендил против решение № 732 от 29.04.2025 г., постановено по административно дело № 563/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е: 1) отхвърлена жалбата на община Кюстендил срещу решение № 1040-09-39/23.10.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 16/20.09.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кюстендил; 2) осъдена община Кюстендил да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да му се присъдят сторените разноски в производството, вкл. и юрисконсултско възражение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), заплатено/претендирано от ответниците. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея решение. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Другата касационна ответница – Д. М. С. от гр. Кюстендил, изразява становище единствено по фактическата обстановка по случая, а не и по отношение на подложения на касация съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Кюстендил правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: На 15.12.2023 г. в 16,05 ч. на излизане от двора към тротоара на адрес: гр. Кюстендил, [улица], Д. М. С., назначена от община Кюстендил за личен асистент на Д. С. П. (живущ на адреса), с работно време от 09.00 ч. до 16.00 ч., е паднала и [заличен текст]. Случайна минувачка по улицата и е оказала първа помощ и С. се е обадила по телефона на дъщеря си, която я прибрала с личния си автомобил в дома си, а впоследствие е подаден сигнал до ЦСМП – Кюстендил, С. е отведена там и после е транспортирана до УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ гр. София, където е оперирана. На 03.07.2024 г. пострадалата е подала декларация за трудова злополука, извършено е по надлежния ред разследване на злополуката, за резултатите от което е изготвен протокол, последван от издаване на процесното разпореждане от 20.09.2024 г., с което случилото се е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, изразяваща се във внезапно увреждане на здравето, настъпило след приключване на работния ден на лицето като личен асистент. Осигурителят (община Кюстендил) е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, който с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 23.10.2024 г. е отхвърлил жалбата на общината и е потвърдил разпореждането, приемайки, че са налице всички предпоставки за признаване на злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. За да отхвърли сезиралата го жалба от осигурителя срещу това решение, Кюстендилският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без допускане в хода на административното производство на съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. По основният спорен между страните въпрос съдът е извел извод, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, защото се касае за внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност на пострадалата, настъпило по време на обичайния път при връщане от работното място до основното място на живеене. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата незаконосъобразност. Изложените в касационната жалба съображения за противното са неоснователни. Правилно е прието от съда за доказано по категоричен начин наличието на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, настъпила по отношение на Д. М. С., претърпяла увреждане по повод на работата, връщайки си от работното си място към дома си. Мотивите на съда, с които не е уважил възраженията на жалбоподателя за мястото и времето на вредоносния инцидент и причината за случването му, се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към тях. Безспорно са установени механизмът на настъпване на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила. По тези съображения ВАС намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главното касаторово искане, няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, платимо от касатора. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ – Кюстендил следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 102,26 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение