Решение № 1729 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2008 г.

Решение № 1729 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5050/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Деян Кайевски - гражданин на Македония, чрез пълномощника му адв. Е. Колева - САК, срещу решение от 21.01.2008 г., постановено по адм. д. № 3055/2007 г. от Административен съд София-град, I отд., IV състав. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - министърът на вътрешните работи не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като прецени доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Деян Кайевски - гражданин на Република Македония срещу заповед рег. № ЗДМ-485 от 13.07.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" - НСП-МВР, с която са му наложени принудителни административни мерки - "принудително отвеждане до границата на РБ" и "забрана за влизане в РБ за срок от десет години" на основание чл. 41, т. 1 и чл. 42з, ал. 1 вр. чл. 10, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че срещу македонския гражданин е заведено предварително производство № 1406/2006 г. по описа на РПУ - Монтана за грабеж. При задържането на лицето е било установено, че същият притежава национален паспорт с изтекъл срок на валидност и няма данни законно да е влязъл в страната ни. При тази фактическа установеност и на базата на събраните в хода на производството доказателства съдът е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурата и материалния закон. Така постановеното решение е правилно е законосъобразно. Не са налице сочените отменителни основания. Възраженията на касатора, че в заповедта, издадена от административния орган не са изложени фактическите основания за издаването й и същата не съответства на целта на закона са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд правилно е установил релевантните за приложението на правната норма факти и правилно е преценил, че същите са осъществени. Административният орган е установил фактическите обстоятелства - македонският гражданин Кайевски е влязъл в страната ни без необходимите документи, пребиваването му в РБ е без наличие на разрешение от службите за административен контрол на чужденците към МВР и е уличен в извършване на тежко умишлено престъпление - грабеж. Правилно тези обстоятелства са подведени към хипотези са на цитираната като основание за издаване на обжалваната принудителна административна мярка правна норма. При постановяване на принудителната административна мярка органът е действал в условията на обвързана компетентност със задължение да издаде заповед със съдържание като обжалваната при констатация на фактите. Поради това правилен е изводът на първостепенния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Ето защо като е приел атакувания административен акт за валиден и законосъобразен съдът е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,