Определение № 60564 от 12.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 117/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника Д. С. Х. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 11718 /28.07.2020 г. по гр. д. № 4409 /2019 на САС, 4 ти състав, с което е потвърдено решение №583 от 25.01.2019 г. на Софийски градски съд по гр.д. №2909/2017 г., в частта, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу ИФ Скадерфорсикринг №24203212 от Централния регистър на Кралство Дания, с адрес: 2650 Хвидовр, Кралство Дания за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ вр. с пар. 22 от КЗ за разликата между 380 000 лева и пълнопредявения размер от 1 480 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 19.06.2016 г. по вина на Н. Н. К. пътно-транспортно произшествие /ПТП /,както и за законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2016 г. до окончателното плащане. Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно несъответствие с критериите по чл.52 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с посочените решения по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата развива доводи за липса на основания по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищцата и причинната връзка между последните. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната пред него от страна на ищеца, част, въззивният съд е изложил в мотивите следните съображения: С оглед спорния предмет на въззивното производство и в приложение на чл. 52 ЗЗД, съдът се е основал на следните обстоятелства, установени по делото: пострадалата, на възраст 18 години е получила гръбначно–мозъчна травма с тежки травматични увреждания с опасност за живота, довели, съобразно гореприетото, и до пожизнена невъзможност на движенията на долните крайници от счупването и увредата на гръбначния мозък, както и до детеродна неспособност пожизнено; .Претърпени са болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера и продължителността на лечението (с болнични престои с оперативни интервенции, в това число за повторно поставяне на остеосинтеза поради полученото усложнение след поставянето на първата). Въпреки контрола над тазовите резервоари – върху пикочния мехур, без данни какъв е контролът над правото черво, - съществува вероятност от инфекции. Отчетени са: периодът на проява на интензивни болки в рамките на лечебния период и продължаващият възстановителен период с проява на болки; необходимостта от постоянни грижи поради невъзможност за пълно самообслужване и самостоятелно движение; не на последно място негативното отражение на травматичното събитие и основната неблагоприятна последица от него, изразяваща се в парализа на долните крайници, върху психиката на пострадалата и при съобразяване на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, и въззивният съд е счел, че обезщетение в размер на 500 000 лв., отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до обогатяване на пострадалото лице. За извода си за дължим размер на търсеното обезщетение въззивният съд се е позовал на установеното изключително тежко увреждане на телесното здраве с оглед трайния характер на травматичните увреди без изгледи за възстановяване, както и последиците за психоемоционалното състояние на младата жена, на възраст предпоставяща бъдеща реализация в социален и личен план, която тя е отрекла за себе си. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат множество въпроси като обуславящи изхода по спора които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и с конкрeтна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Настоящият състав на ВКС Второ т.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно цитираното ППВС и с оглед посочените от касатора решения по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК.. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът