Определение № 4860 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Й. М., чрез адв. Н. Русинов, срещу протоколно определение от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2052/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград. С обжалваното определение АС – Благоевград е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело № С-676/25. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел, че образуваното дело № С-676/25 пред СЕС е от значение за решаването на спора по адм. дело № 2052/2025 г. на АС – Благоевград. В тази връзка твърди, че между предмета на делата няма идентитет и тълкуването, което СЕС ще направи по повдигнатите пред него въпроси, не е обуславящо изхода на спора, предмет на производството пред АС – Благоевград. При тези съображения, подробно развити в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира направените разноски по делото. Ответникът по частната жалба – „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. Й. М. срещу отказ на „Кредирект“ ЕООД да й предостави копие от сключения между тях Договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни на жалбоподателката, ведно с всички съпътстващи договора документи. Съдът с разпореждане № 4489 от 06.10.2025 г. по адм. дело № 2052/2025 г. на АС – Благоевград е приел, че жалбата е редовна, поради което е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните и е разпределил доказателствената тежест. С писмо вх. № 8809/01.12.2025 г. ответникът „Кредирект“ ЕООД е поискал, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК да се спре производството по адм. дело № 2052/2025 г. на АС – Благоевград поради отправено преюдициално запитване от АС – Варна с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г., до произнасянето на СЕС по образуваното дело № С-676/25. С обжалваното протоколно определение АС – Благоевград е приел, че е налице хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК за спиране на производството по делото. Изложил е съображения, че въпросите, предмет на преюдициалното запитване, са с обуславящо значение за изхода на висящия пред него спор. Поради това е приел за основателно искането и на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С-676/2025 г. на СЕС. Определението е правилно. Съдът правилно е преценил, че е налице сходство между предмета на спора по делото и описаната в определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените от съда фактически и правни съображения, мотивирали отправянето на преюдициално запитване. Въпросите до СЕС, формулирани в определението на АС – Варна по адм. дело № 1643/2025 г., са с оглед правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите са предмет на обработка под формата на съхранение (архивиране) за целите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Следва да се има предвид обаче, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период, след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни, както и копие от личните му данни в процес на обработване. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело. Релевантността им към изясняването на приложими и за настоящия казус разпоредби от правото на ЕС е несъмнена – член 8 от ХОПЕС, член 5, параграф 1, букви а), в) и г), член 12, параграфи 1 и 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Търсеното от СЕС тълкуване на тези разпоредби съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса касае, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 и по дело № С-487/21 на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост (относно вида на обработване на данните), независимо че третира сходна проблематика. Предвид изложеното, поставените въпроси в преюдициалното запитване са относими към спорния предмет по делото и съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,