Решение № 9562 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16310/2011 г.

Решение № 9562 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16310/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 439/15.01.2011 г. по адм. д. № 257/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 40900281/25.08.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ с лихви за 2002 г., 2004 г. - 2006 г. и 2007 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Ганелин Ташевски по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 40900281/25.08.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който са определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., 2004 г. - 2006 г. в общ размер 44 857,48 лв. с лихви и данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 3055,51 лв. с лихви след проведена по чл. 122, т. 2 и 7 и ал. 2 ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на събраните по делото доказателства. Законосъобразен по чл. 158, ал. 2 и чл. 57, ал. 2, т. 2 и 3 ДОПК е изводът на съда, че са допустими свидетелски показания за установяване на обстоятелството върнати ли са внесените от ревизираното лице и съпругата му 22 109 лв. от заем и 4117 лв. във касата на ЖСК при прекратяване на членственото им правоотношение в ЖСК и приемане на тяхно място на други член-кооператори. Неправилно съдът е аргументирал извода си с чл. 165, ал. 1 ГПК, който не е приложим, тъй като в случая е налице специална уредба по цитираните членове на ДОПК. Пропускът не е съществен, тъй като по чл. 158, ал. 2, чл. 57, ал. 2, т. 2 и 3 ДОПК в случая свидетелски показания са допустими за установяване връщане на внесените в ЖСК суми от ревизираното лице при напускане на кооперацията. Обосновано съдът е приел, че внесените в ЖСК суми са върнати на Ташевски през 2001 г. изцяло, тъй като при развода от 1997 г. членствените права в кооперацията са предоставени на него. Доводът на касатора за неправилно включване на 27 459 лв. - върнати от ЖСК на Ташевски в началното салдо за 2002 г. е неоснователен. Неубедително е да се поддържа, че при напускане на член-кооператор няма да се заплатят направените от него вноски в ЖСК и няма да се водят дела за тях впоследствие, каквито не са водени в случая. В ревизираните периоди Ташевски е придобил 4 недвижими имоти и е продал 6 недвижими имота, след промяна в предназначението и регулиране на някои от придобитите имоти. В ревизионното производство е назначена експертиза за определяне на пазарни цени на купените и продадени имоти. Представен е доклад на експерт, изработен по метода на сравними неконтролирани цени между независими търговци, по който пазарните цени на имотите са значително по-високи от цените, посочени в нотариалните актове. Три имота са продадени на Ташевски през 2005 г. за 45 000 лв. от Георги и Людмила Стефанови, които са ги придобили по замяна с общински имоти на значително по-висока цена. Съдът е приел, че цената от 45 000 лв. за трите имота е по-висока от данъчната оценка на имотите и е определена в рамките на свободата на договарянето. Според съда не е налице основание за определяне на пазарни цени на придобитите и продадени имоти от ревизираното лице. Последният извод е неправилен предвид неубедителните обяснения на Стефанови, че продават три имота за 45 000 лв. - цена по-ниска от цената, на която са придобили имотите по замяна с общината, тъй като бързали и нямали инвестиционни намерения. На основание чл. 122, ал. 2, т. 7 и 13 ДОПК преценката за стойността на придобитите и продадени имущества се извършва по пазарни цени, поради което съдът в нарушение на цитирания текст е приел, че няма основание да се назначи оценителна експертиза за определяне на пазарни цени на придобитите и продадени недвижими имоти в ревизираните периоди. Пропускът не е съществен, тъй като крайният извод на съда, че не следва да се ползват оценките на експертизата, назначена в ревизионното производство е правилен. Видно от доклада за установяване на пазарни цени на имотите, пазарните цени са определени по офертни цени, а не по пазарните цени, на които са сключени сделки за аналогични имоти, както изисква чл. 18 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. По чл. 18 от Наредбата методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. В същия смисъл е и чл. 5 от Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, действала до приемането на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Обосновано съдът е отхвърлил възраженията на ответника относно получен заем 15 000 лв. от Петър Петров, който е разполагал със значителни средства по влоговете си и от наследство, заемът е деклариран в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК и е върнат през 2006 г., както е отбелязано върху договора за заем. За 2006 г. в РА са определяни разлики между доходи и разходи по месеци, а не за цялата година. При сравнение на същите величини на годишна база има превишение на приходите над разходите и съдът обосновано е приел, че данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е годишен, поради което не могат да се правят изводи за имущественото състояние на лицата от анализ по месеци на приходите и разходите им. Съдът е направил обстоен анализ на приходите и разходите по години, взел е предвид приходи и разходи по сделките с недвижими имоти, както са посочени в нотариалните актове, изчислил превишение на приходите над разходите за всяка от ревизираните години и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения на Ташевски в РА. Доводът за допуснати грешки в пресмятането за 2007 г., въпреки, че органите по приходите и съдът са установили превишение на приходи над разходи за годината е неоснователен. По изчисленията на съда крайното салдо за 2006 г. е 21 375,86 лв., която сума е възприета като начално съда за 2007 г. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Искането на Ташевски за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като не са доказани разноски за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,