Решение № 11094 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2011 г.

Решение № 11094 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8794/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Сияна Димитрова, в качеството й на процесуален представител на Иван Петров Тодоров, срещу решение № 874 от 13.04.2011 г. по адм. дело № 3662 по описа за 2010 г. на Административния съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 031002134 от 3.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 807 от 25.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна и е определено задължение за 2005 г. за данък върху дохода за сумата над 1 691.52 лв. до 1 787.50 лв. и съответната лихва. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу решение № 1137 от 12.05.2011 г. по същото административно дело, с което е оставено без уважение искането му да поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 874 от 13.04.2011 г. на Административния съд. В касационната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на това решение, като се иска отмяна на същото и постановяване на съдебно решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - Иван Петров Тодоров оспорва същата като недопустима чрез адв. Сияна Димитрова, както и депозирана писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Възражението на първия касатор относно недопустимост на втората касационна жалба се обосновава със съдържанието на молбата, по повод на която е осъществено производство по реда на чл. 175 от АПК. То не се се явява основателно понеже предмет на съдебния контрол в касационното производство е постановен съдебен акт в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, в случая по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във връзка с § 2 от ПЗР на ДОПК. Недопустима би била жалбата, ако е депозирана след срока по чл. 211 от АПК и/или от страна, която не е активно процесуално легитимирана, които две обстоятелства по делото не са налице. Оспорването следва да се тълкува като такова по повод неправилността на съдебното решение, постановено в посоченото производство по искане, което по естеството си не е искане за поправка на очевидна фактическа грешка. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, приложените правни разпоредби и възражения на жалбоподателя. Обоснован е извод за частична основателност на жалбата, съответно такава незаконосъобразност на ревизионния акт. Същият е издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. от АПК, поради констатиране на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2005 г., като на ревизираното лице е определено задължение за данък върху дохода за 2003 г. в размер на 351.30 лв. и лихва за забава - 289.40 лв. и за 2004 г. в размер на 1.80 лв. и лихва за забава - 1.25 и за 2005 г. в размер на 1 787.50 лв. и лихва за забава - 1 027.34 лв. За ревизираната 2003 г. при формиране на паричния поток при ревизираното лице органът по приходите е приел, че е налице разлика между приходите и разходите в размер на 3 059.00 лв., поради което е определил задължение за данък върху дохода в размер на 351.30 лв. При съдебното разглеждане на спора в тази част съдът е приел, че административният орган неправилно включва в тази данъчна основа и сумата от 410.00 лв., представляваща получено трудово възнаграждение, като по този начин се получава облагане, което е недопустимо. В останалата част при преценяване на баланса между приходите и разходите на лицето няма спор. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази му част, като при определяне на данъчната основа правилно съдът е извадил посочената сума, понеже тя не може да се облага по този ред, а и е преценявана като приход от ревизираното лице. В тази част ревизионният акт е отменен за сумата над 258.78 лв. до 351.30 лв. и няма касационна жалба от страна на приходната администрация. За точност следва да се каже, че съдът неправилно е преценявал наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради констатация от негова страна за наличие на данни за укрити приходи и за неподаване на данъчна декларация. По този начин съдът осъществява преквалифициране на основанието за извършване на ревизията, което е недопустимо. За ревизираната 2004 г. при формиране на паричния поток при ревизираното лице органът по приходите е приел, че е налице разлика между приходите и разходите в размер на 1 455.00 лв., при което задължението за данък върху дохода възлиза на 1.80 лв. При преценяване на баланса между приходите и разходите на лицето в тази част няма спор. По отношение на съображенията на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК важи изложеното по-горе. За ревизираната 2005 г. при формиране на паричния поток при ревизираното лице органът по приходите е приел, че е налице разлика между приходите и разходите в размер на 9 698.00 лв. Спорът в административното, както и в съдебното производство е по повод формирането на разходната част от този поток, като органът и съдът не е приемат за основателно възражението, че не е налице закупуване на лек автомобил от физическото лице Иван Тодоров, а е придобит такъв от неговата еднолична фирма ЕТ "Местрейд - Иван Тодоров". Изложените съображения на съда в тази част са правилни, като и той правилно не е кредитирал и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Същата е изготвена без да е проверено счетоводството на фирмата и без да са представени исканите още в административното производство счетоводни документи. По повод приходната част от този поток правилно съдът не е кредитирал представения договор от 2.03.2005 г. за паричен заем между ревизираното лице и Красен Николов Димитров, който е оспорен. Няма пречка ревизираното лице да се позове и на други факти в тази част на спора и да ангажира доказателства. За точност представеното по касационен ред доказателство, а именно Годишната данъчна декларация на лицето заемодател Красен Димитров за 2010 г. не може също да обоснове такъв факт. Следва да се отбележи, че това доказателство е представено в открито съдебно заседание от 6.03.2012 г. и от съдържанието му не може да се установи конкретната връзка с факта на евентуално предоставяне на заем през 2005 г. и кредитоспособността на това лице. В тази част на спора съдът е приел, че при облагаема основа в размера, посочен по-горе от 9 698.00 лв. се дължи данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 691.52 лв. Той е отменил ревизионния акт за сумата над 1 691.52 лв. до 1 787.50 лв., като е допуснал грешка в пресмятането и е намалил задължението със сумата от 95.98 лв. По повод на тази грешка се е развило производството по реда на чл. 175 от АПК и е постановено решение № 874 от 13.04.2011 г. на Административния съд, предмет на касационен контрол с оглед на втората касационна жалба. По отношение на съображенията на съда за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК важи изложеното по-горе. По касационната жалба на Иван Петров Тодоров. Възраженията, които се отнасят до нарушаване на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт са идентични като тези в първоинстанционното производство и са обсъдени. Касационната жалба е неоснователна по изложените в тази й част доводи. Ревизионното производство е започнало по силата на заповед за възлагане на ревизия № 902901 от 3.12.2009 г., като тя е връчена на лицето на 21.01.2010 г. и издадена от органа по приходите - началник на сектор "Ревизии и проверки-2", който е компетентен съгласно приложени три броя заповеди на директора на ТД на НАП - гр. Варна. Тази първа ЗВР определя ревизирания субект, ревизирания период и по повод на кои закони се осъществява ревизията, като не е даден срок за извършването й като конкретна дата, а е формулиран само като тримесечен срок. Конкретизирането е направено с последваща заповед за ВР под № 1000302 от 28.01.2010 г. и срокът е точно определен 21.04.2010 г. Впоследствие със заповед за ВР под № 1001642 от 19.04.2010 г. е определен крайният срок за извършването й 21.05.2010 г. Със заповед за ВР под № 1002134 от 21.05.2010 г. е изменена последната заповед само в частта на обхвата на ревизирания период и по повод прилагането на ЗДДФЛ, но не и относно срока за извършване на ревизията, който изтича в деня на издаването на самата заповед. Няма пречка органът да издаде такава заповед, като не се явява доказано и твърдението направено в заседанието пред касационния състав от 6.03.2012 г. за нищожност на ревизионния акт по изложените съображения. Освен това, съгласно чл. 117 от ДОПК ревизионният доклад се издава не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията, като процесният доклад е издаден на 4.06.2010 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно приетото от съда, че се извършва ревизия на физическото лице и на едноличния търговец, поради което последният не е индивидуализиран правилно в производството и на същия е следвало да се връчват заповеди за възлагане на ревизия и другите актове в производството. Ревизията е осъществена на физическото лице, което има и качеството търговец с посочената фирма, като са преценявани правнорелевантните факти за реализирани приходи и разходи на ревизираното лице в качеството му на физическо лице. Неточно е възражението, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, понеже ревизионният акт е обжалван и по административен и по съдебен ред относно задължението за данък върху дохода в размер на 1.80 лв. и няма данни за несезиране или оттегляне на жалбата от страна на жалбоподателя. Жалбата, в частта, в която се обсъждат съображенията на съда, който от своя страна преценява аргументите на органа по приходите по повод цененето на договора за заем с лицето Станислав Симеонов и определяне на данъчната основа за облагане за 2005 г. е неоснователен. Съдът правилно е преценявал това доказателства, съответно е дал такава оценка и за органа по приходите, понеже този договор е сключен на 16.12.2005 г. и ако е така, не би дал отражение върху приходите на лицето в края на ревизирания период, към който момент на евентуалното предоставяне на заема са били осъществени разходите за лекия автомобил. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно некредитирането от страна на съда на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е изложил подробни съображения, които са правилни и съответстват на установеното от фактическа страна. Касационната жалба е изцяло неоснователна. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. При преценка на законосъобразността на ревизионния акт при формиране на данъчната основа за облагане за 2005 г., съдът е приел, че при облагаема основа в размера, посочен по-горе от 9 698.00 лв. се дължи данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 691.52 лв. Според касатора той е отменил ревизионния акт за сумата над 1 691.52 лв. до 1 787.50 лв., като е допуснал грешка в пресмятането и е намалил задължението със сумата от 95.98 лв. По повод на тази грешка се е развило производството по реда на чл. 175 от АПК и е постановено решение № 874 от 13.04.2011 г. на Административния съд, предмет на касационен контрол, реализуем по повод касационната жалба. Същата се явява неоснователна. Съдът правилно е мотивирал решението си, че в случая не е налице аритметическа грешка, поради което и след като няма такава не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, а е налице формирана воля от първоинстанционния съд. Не се касае до техническа аритметична грешка, а до оплакване за необоснованост на съдебното решение, което представлява по същество повторна проверка на решението, което е недопустимо по този ред. Обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение