Определение № 5590 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. М. чрез процесуалния му представител, против определение № 592 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 147/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Поддържа се от частния жалбоподател, че обжалваното определение е неправилно. Излага доводи по същество на спора и твърди, че има правен интерес от оспорване на Разрешение за ползване на строеж № 140 от 20.01.1999 г. на началника на РДНСК Велико Търново. Ответникът - началникът на РДНСК Велико Търново не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искане на Д. М. М. от [населено място] № 18, община Елена, с настоящ адрес гр. Велико Търново, [адрес] за обявяване нищожност без ограничение във времето на Разрешение за ползване на строеж № 140 от 20.01.1999 г. на началника на РДНСК Велико Търново, касаещо „Промяна предназначението на сутеренен склад в механа“ в парцел I, кв. 233, собственост на М. С. К., наемател ЕТ „СИТЕ – И. Ч.“ като недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят няма качеството на възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ и прави извод, че същият не е легитимиран да оспорва разрешението за ползване. Посочва, че Д. М. М. не се легитимира като съсобственик на имот в сградата и не е възложител на процесния строеж, следователно актът не засяга непосредствено негови права, свободи или законни интереси и не създава задължения, поради което на това основание не разполага с правен интерес да оспори издадения акт. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят не притежава правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за ползване на строеж. Решаващият правен извод на административния съд за липса на активна процесуална легитимация за Д. М. М. да оспорва процесното Разрешение за ползване на строеж № 140 от 20.01.1999г. на Началник РДНСК Велико Търново е изведен при правилно тълкуване на относимите правни нормите. Видно от данните по делото Д. М. М. не е заявител по чл. 177 ЗУТ и не е участник в административното производство по издаване на Разрешение за ползване на строеж № 140 от 20.01.1999г. на началника на РДНСК Велико Търново. В това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 да издаде разрешение за ползване. Правен интерес да оспори издаденият в това производство индивидуален административен акт има възложителят, дори и актът да е положителен, ако е издаден в нарушение на материалните и/или процесуалните норми, в резултат на което се засягат права или законни интереси на страната. Разрешението за ползване на строеж подлежи на съдебно оспорване при наличие на правен интерес. Такъв притежават гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които поражда задължения съгласно чл. 147, ал. 1 АПК. Частният жалбоподател не разполага с правен интерес, доколкото неговите права не са засегнати пряко и непосредствено от оспореното Разрешение за ползване на строеж. С оглед изложеното процесното разрешение за ползване на строеж може да се оспори само от лицата по чл. 177, ал. 1 във вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Ето защо изводът на съда за недопустимост на жалбата, е законосъобразен. Възражението за наличие на правен интерес, основано на претенцията за нищожност на акта, е неоснователно. Действително съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на Върховния административен съд при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. За да се приеме допустимост на оспорването, то жалбоподателят следва да има правен интерес. В случая тази предпоставка не е налице. Д. М. М. не притежава качеството на възложител по чл. 161 ЗУТ и не е заявител в административното производство по издаване на Разрешението за ползване. Не е и собственик или съсобственик. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че без значение е дали в случая актът се оспорва като нищожен или незаконосъобразен, защото правният интерес е необходимо да е налице както при нищожно, така и при унищожаемо удостоверение. Въпросът относно нищожността като порок на акта, която може да се претендира без ограничение във времето, както и относно унищожаемостта е въпрос по съществото на спора, който подлежи на обсъждане при допустимо оспорване, каквото в случая не е налице. Предвид изложеното изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес за оспорване на Разрешение за ползване на строеж се явява законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение