Определение № 50193 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на К. Б. Ш. от [населено място], чрез адв. Б. Д., срещу определение № 234 от 27.04.2022г. постановено по ч.гр.д. № 175/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 09.03.2022г., постановено по гр.д. № 325/2017г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на образуваното гр.д. № 3052/2021г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК, според което решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Твърди се, че в случая е налице преюдициалност на споровете. Поради това мотивът на съда, за да приеме необжалваемост на акта, с който се отказва спиране, е единствено процесуален. Ответниците по жалбата Е. Д. Г. и ЧСИ Р. Т. (подпомагаща страна в процеса) в писмените си отговори оспорват жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 234 от 27.04.2022г. по ч.гр.д. № 175/2022г. на Варненски апелативен съд е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение от 09.03.2022г. по гр.д. № 325/2017 г. на Варненски окръжен съд, с което съдът не е уважил искането на К. Б. Ш. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК поради твърдения за наличие на висящ между същите страни спор по друго гражданско дело (гр. д. № 3052/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд), което има преюдициално значение за настоящето дело. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежат на обжалване определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). В случая се обжалва определение, с което е оставено без уважение искане на страна за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което определение е необжалваемо. Оплакването на жалбоподателката е обосновано с доводи за евентуален порок на бъдещото решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Такова оплакване не може да преодолее произтичащата от закона липса на възможност за обжалване на отказа за спиране на производството. Така постановеното определение на Варненския апелативен съд е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК частни жалби могат да се подават в 2 хипотези: 1/ когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/ в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което е отказано спиране на производството, не попада в нито една от двете категории. Този акт не препятства по-нататъшното развитие на производството, напротив - производството продължава. Поради това подадената от К. Б. Ш. частна жалба се явява процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане от Варненския апелативен съд. Изложените доводи срещу правилността на преценката за липса на преюдициалност не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Проверка за правилност на тази преценка може да бъде извършена при обжалване на постановеното решение. Даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2017 на ОСГК разрешение не е основание за обжалваемост на акта, с който се отказва спиране на производството. По горните съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на II г. о.