Определение № 1793 от 17.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 849/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, изр. първо, предл първо ГПК вр. чл. 396 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. И. и Е. С. И., действащи чрез тяхната майка и законен представител – С. А. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 167/07.04.2026 г. по в. т. д. № 198/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата им за допускане на обезпечение на предявените от тях срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им С. Х. И., настъпила на 08.05.2023 г. в резултат на ПТП от 30.04.2023 г., за горницата над уважените размери от 73 626.03 евро до 153 387.56 евро за Д. И. и за горницата над 61 355.03 евро до 153 387.56 евро за Е. И., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.05.2023 г. до окончателното им изплащане в общ размер на 171 794.07 евро. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и молят за неговата отмяна. Излагат подробни съображения за наличието на обезпечителна нужда предвид наложеното административно ограничение на дейността на застрахователното дружество (Решение от 02.04.2026 г. на Комисията за финансов надзор за налагане на принудителна административна мярка: „Забрана за сключване на нови застрахователни и презастрахователни договор по всички класове застраховки, удължаване срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях“), с което се твърди, че се препятства генерирането на приходи от застрахователна дейност по нови застрахователни полици и се констатира капиталова неадекватност на застрахователя, която е с потенциал за неговото доброволно прекратяване или евентуално обявяване в несъстоятелност, което ще осуети или поне силно ще затрудни удовлетворяването на ищците. Поддържа се, че от значение е и цялостното поведение на застрахователното дружество, което е отказало плащане на обезщетения в проведеното извънсъдебно производство по чл. 380 КЗ, не е платило и в двуседмичния срок от получаване на ПДИ (относно присъдените обезщетения по влязлата в сила част от спора), както и евентуалните му действия по провизиране на техническите му резерви. Считат, че всички тези обстоятелства обосновават в достатъчна степен правен интерес от налагане на обезпечителна мярка – запор на вземания по сметки на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД, която мярка намират за подходящ способ за защита на съдебно предявените им вземания. Препис от частната жалба не се връчва на ответната страна, доколкото се обжалва определение, с което е отказано допускане на обезпечение на иска – арг. от чл. 396, ал. 2, изр. второ ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Упражнявайки правомощията си по чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: В обжалваното определение апелативният съд е посочил, че се произнася по молба на ищците по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение, която е постъпила и се разглежда в производство по администриране на подадена от същите касационна жалба срещу въззивното решение по делото в неговата отхвърлителна част за 171 794.07 евро. След като е разгледал искането по същество, въззивният съдебен състав е формирал извод, че липсва обезпечителна нужда за ищците/молителите, като липсата на една от законоустановените предпоставки за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1, изр. 1 ГПК изключва основателността на искането, поради което същото е оставено без уважение. Обезпечението на иска цели защита на спорното материално право, докато трае висящността на процеса. В практиката на Върховния касационен съд няма спор по въпроса, че след предявяване на иска, чието обезпечение се иска, компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечението е съдът, пред който е висящ правният спор – определение № 60431 от 03.12.2021 г. по ч. гр. д. № 3366/2021 г. на ВКС, III г. о. и др., като няма пречка допускането на обезпечение да бъде поискано за първи път и в производството пред въззивния съд. Съгласно чл. 389 ГПК с предявяването на иска в полза на ищеца възниква правото във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Законодателят обаче изрично е ограничил възможността да се иска допускане на обезпечение до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. След този момент всяко ново искане за обезпечение на иска е недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай въззивният съд е сложил край на съдебното дирене в производството пред себе си в проведеното о. с. з. на 04.11.2025 г., а молбата по чл. 389 ГПК, по която се е произнесъл с обжалваното определение, е постъпила чрез Единния портал за електронно правосъдие едва на 03.04.2026 г. Към последната дата преди почти три месеца по реда на чл. 235, ал. 5 ГПК е било обявено и въззивното решение № 1/05.01.2026 г. Установената в настоящото производство процесуална пречка за произнасянето на въззивния съд по молбата по чл. 389 ГПК предпоставя обезсилване на обжалваното определение и прекратяване на производството. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение