Определение № 956 от 26.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 799/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 9 135 от 30.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 7 499/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане частната жалба на дружеството, подадена против определение от 04.04.2012 г. по гр. д. № 48 591/2011 г. на Районен съд [населено място], с което по делото са допуснати доказателствени средства – съдебна експертиза и изслушване на свидетелски показания. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена от надлежна страна. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение СГС е оставил без разглеждане подадената частна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение на РС [населено място] не попада в обхвата на определенията, подлежащи на инстанционнен контрол по чл. 274 ГПК. Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно - когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С определение от 04.04.2012 г. по гр. д. № 48 591/2011 г. СРС е допуснал доказателствени средства – съдебна експертиза и изслушване на свидетелски показания. Това определение е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Определенията на съда, които са постановени в хода на производството се контролират при обжалването на самото решение. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновенно съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решението. Атакуваният пред СГС съдебен акт не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което правилни са изводите му, че подадената частна жалба е процесуално недопустима. При тези фактически данни, определение № 9 135 от 30.05.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 7 499/2011 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение