Определение № 571 от 13.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 897/2023 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. М. М. против разпореждане № 102/15.09.2023 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 172/2022 г. на Монтанския окръжен съд, с което на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК е била върната подадената от него касационна жалба срещу постановено по делото въззивно решение № 126/12.07.2023 г. С това решение е била потвърдена присъда № 21/02.06.2022 г. на Районен съд Монтана по НОХД № 549/2021 г., с която подсъдимият Н. А. И. е бил признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и е бил отхвърлен предявения от Д. М. граждански иск. В писмено становище прокурорът от ВКС намира разпореждането за законосъобразно, тъй като потвърдената от Монтанския окръжен съд първоинстанционна оправдателна присъда не подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 346, т. 4 от НПК. Затова предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: От приложените материали е видно, че след постановяване на въззивното решение и в отклонение от правилото по чл. 350, ал. 3 от НПК, регламентиращо реда за подаване на касационна жалба чрез съда, който е постановил обжалваното решение (което изисква преценка на редица фактори относно допустимостта), Д. М. е изпратил директно до ВКС касационна жалба, регистрирана с вх. № 503517/03.08.2023 г. Това е наложило комуникирането й обратно до Монтанския окръжен съд с (писмо от 04.08.2023 г.) за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. След като Д. М. е бил уведомен за това, той е подал и „касационна жалба“ срещу уведомлението с вх. № 503822/12.09.2023 г., считайки, че то прегражда пътя за търсене на отговорност от оправдания по делото подсъдим. С ново писмо от 15.09.2023 г. ВКС е изискал от Монтанския окръжен съд да окомплектова преписката и изпрати материалите на ВКС. Междувременно, с разпореждане № 102/15.09.2021 г. на съдията докладчик по ВНОХД № 172/2022 г. касационната жалба на Д. М. (препратена от ВКС) е била върната на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК, тъй като обжалваното решение е извън кръга на подлежащите на проверка по касационен ред по чл. 346 от НПК. Същият е бил уведомен за връщането със съобщение, получено на 25.09.2023 г. На 06.10.20023 г. в деловодството на Окръжен съд - Монтана е входирана нова „касационна жалба“ от Д. М. срещу Н. И. (получена във ВКС на 16.10.2023 г.)., като в последния абзац е направено изявление, че на основание чл. 351, ал. 6 от НПК се обжалва разпореждане № 102/15.09.2023 г. за връщане на касационната жалба с вх. № 503822/12.09.2023 г., тъй като се прегражда пътя за търсене на правата му като пострадало лице. ВКС намира за нужно да поясни, че единственият акт, принципно подлежащ на проверка в производството по чл. 351, ал. 6 от НПК, е разпореждането на съдията-докладчик № 102/15.09.2023 г. за връщане на касационната жалба на Д. М., което е подлежало на обжалване в 7-дневен срок, считано от съобщаването му. От приложеното съобщение е видно, че М. е получил същото на 25.09.2003 г, но жалбата му срещу разпореждането е входирана в Монтанския окръжен съд едва на 06.10.2023 г., респ. след изтичането на указания му 7-дневен срок. Затова тя се явява просрочена и ВКС следва да я остави без разглеждане. Всички останали документи, озаглавени като касационни жалби, вкл. с посочения вх. № 503822/12.09.2023 г. (която е насочена срещу уведомяването му, че директно подадената до ВКС първа жалба с вх. № 503517/03.08.2023 г. се връща на Монтанския окръжен съд) не са предвидени като актове, подлежащи на касационна проверка. Отделно от това, с уведомяването на жалбоподателя, че първата подадена не по съответния ред жалба се връща на Монтанския окръжен съд, не се прегражда пътя на наказателното производство, а единствено се дава възможност за спазване на процедурата по чл. 350, ал. 3 от НПК, а оттук и преценка на допустимостта й и прилагане на хипотезата по чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение