Определение № 3685 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3997/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /озаглавена „Допълнение към касационна жалба“/ вх.№ 5629/ 11.09.2025 г. на Т. К. Г. срещу определение № 483/ 29.08.2025 г. по гр.д.№ 437/ 2024 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е допълнено постановеното от същия съд по същото дело решение № 116 от 14.05.2025 г. в частта за разноските, като Т. К. Г. е осъден да заплати на „Винарски съюз“ АД 6 000 лв. /шест хиляди лева/ и на Д. Б. Р. 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - разноски за производството пред въззивната инстанция. Жалбоподателят поддържа, че е депозирал касационна жалба срещу въззивното решение от 14.05.2025 г. и че моли тя да бъде уважена, претенциите му срещу ответниците „Винарски съюз“ АД и Д. Р. да бъдат удовлетворени, като разноски по делото се присъдят на него, а не на ответниците. Ответните страни „Винарски съюз“ АД и Д. Р. оспорват жалбата. Поддържат, че в нея няма доводи за недължимост на разноските или за прекомерност на платеното от тях адвокатско възнаграждение, а само се допълва искането в касационната жалба срещу въззивното решение. Поради отхвърляне на исковете срещу тях, разноските били дължими, а извършването им – доказано. Тъй като въззивният съд пропуснал да стори това с решението по същество, законосъобразно допълнил това решение по реда на чл.248 ГПК с определение. Считат жалбата срещу този акт за неоснователна. Съдът намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Основното производство е образувано пред Русенски окръжен съд /гр.д.№ 157/ 2023 г./ по осъдителни искове на Т. К. Г. срещу „Винарски съюз“ АД, с.Нисово, обл.Русе и Д. Б. Р. за заплащане солидарно на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дясно око на 17.03.2018 г. в размер на 120 000 лв. и за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на ляво око в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 17.03.2018 г. С решение от 09.05.2024 г. окръжният съд уважил частично исковете срещу юридическото лице, тези срещу физическото лице отхвърлил изцяло. Срещу първоинстанционното решение била подадена въззивна жалба от ответниците и насрещна въззивна жалба от ищеца, по жалбите било образувано гр.д.№ 437/ 2024 г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 116/ 14.05.2025 г. въззивният съд отменил решението на първата инстанция в осъдителната му част и отхвърлил исковете и срещу юридическото лице, в останалата част потвърдил обжалваното пред него решение. В последното съдебно заседание пред въззивния съд ответниците представили списък по чл.80 ГПК и претендирали присъждане на разноските по делото. Ищецът е присъствал в това съдебно заседание, но не е взел становище по искането. Въззивният съд пропуснал да се произнесе по него с решението си. Всеки от ответниците е подал в срок молба, с която е поискал присъждане разноските по реда на чл.248 ГПК. Преписи от молбите са връчени на ищеца, който не е взел становище в законния срок. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд уважил молбите. Посочил, че всеки от двамата ответници е направил своевременно искане за присъждане на сторените разноски в рамките на проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, представил е списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването на претендираните разноски. Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал.3 ГПК разноските били дължими, а насрещната страна не заявила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, нито други възражения за недължимост на разноските. Определението е законосъобразно. На основание чл.81 ГПК съдът е бил длъжен, предвид своевременно заявените искания от страните, да се произнесе по дължимите за въззивното производство разноски с решението си по същество. В проведеното съдебно заседание ответниците, при формулиране на искането за присъждане на разноски, надлежно са представили списък по чл.80 ГПК. Извършването на разходите е документално доказано. Възражения за недължимост на разноските или за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение ищецът не е формулирал до края на устните състезания пред въззивния съд. След като с решението си е отхвърлил всички предявени искове, съдът е следвало да осъди ищеца да заплати доказаните разноски на ответниците, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК. Той е пропуснал да стори това, след което е бил надлежно сезиран от ответниците да отстрани този пропуск по реда на чл.248 ГПК. Ищецът е уведомен за искането на ответниците и не е взел становище по него. Произнасянето на въззивния съд, с което е допълнил решението си в частта за разноските, не страда от пороци, а жалбата срещу определението, с което това е сторено, е неоснователна. Тя не съдържа и конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. По изложените съображения Върховният касационен съд