Определение № 2749 от 29.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 453/2023 г.

ВКСII гражданско отделение29.09.2023 г.докладчик Соня Найденова

Диспозитив

Оставя без уважение искането по молба вх.№ 6676/12.06.2023 г. на касатора –ищец в производството П. Т. Л. за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в молбата съдържание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството пред ВКС е образувано по постъпили три касационни жалби от страни по делото. С молба вх.№ 6676/12.06.2023 г., касаторът –ищец в производството П. Т. Л., е поискал от касационния състав да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи по гр.д.№ 920/2023 г. на ВКС, в което удостоверение да се отрази, че решение № 1366/17.12.2021 г. по гр.д.№ 1266/2021 г. на АС-София, е влязло в законна сила в частта, в която е прието за установено по отношение на ответниците Г. О. С. и „Д енд Д Финанс - Заложни къщи“ ЕООД, че ищецът П. Л. е собственик въз основа на договор за покупко-продажба, на 2/3 ид.ч. от процесния имот. Искането е мотивирано с част от съдържанието на касационната жалба на ответниците Г. О. С. и „Д енд Д Финанс - Заложни къщи“ ЕООД срещу въззивното решение, че не сопорват придобитото от ищеца право на собственост върху идеална част от имота- стр.2, абз.първи и стр.4, абз.първи, от което се прави извод, че въззивното решение в частта за установяване между страните, че ищецът е собственик по покупка на 2/ 3 ид.ч. е влязло в сила, и спорен ред касационната инстанция е само въпроса дали ответниците владеят/ държат идеалните части без основание. Настоящият касационен състав, като взе предвид данните по делото, съдържанието и петитума на подадената от ответниците касационна жалба срещу въззивното решение, намира искането за неоснователно. От цялостното съдържание на подадената от ответниците Г. О. С. и „Д енд Д Финанс - Заложни къщи“ ЕООД касационна жалба вх.№ 2042/01.02.2022 г. е видно, че с нея се обжалва въззивното решение изцяло в частта по произнасяне по иска с основание чл.108 ЗС, с оплаквания за неправилност, също и за недопустимо на решението по този иск поради наличие на основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК-преюдициален спор, изхода от който обуславя спора по чл.108 ЗС, което изключва извод, че предмет на касационно обжалване е само осъдителната част на решението по иска, но не и неговата установителна част. Ето защо Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

2