Определение № 9400 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД, чрез процесуален представител срещу Определение № 5281 от 10.06.2025 г., постановено по административно дело № 309/2025 г. от Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 4342 от 13.05.2025 г. в частта му за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново по същество, с което бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна – А. С. Ж., [ЕГН] с указания за възможността да подаде възражение срещу нея, но в указания срок такова не е постъпило. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото Решение № 4342 от 13.05.2025 г. АС - Бургас по жалба на А. С. Ж. отменя отказа за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, ведно с всички, съпътстващи договора документи, съдържащи лични данни, обективиран в писмо от 10.02.2025г., подписано от управителя на „Неткредит“ ООД, връща преписката за ново произнасяне и осъжда дружеството да заплати на Ж. направените в производството деловодни разноски, представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 910 лв. В мотивите на решението административният съд е посочил, че процесуалното представителство е осъществено при хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) като присъденият размер е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С обжалваното пред настоящия състав определение АС – Бургас отхвърля искането на „Неткредит“ ООД за изменение на решението в тази му част, като е посочено отново, че присъденият размер не е прекомерен, като същият е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, както и с предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален такъв. В определението правилно са установени релевантните факти, въз основа на които са изведени правилни изводи, но същото е неправилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, относно присъденият размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 (какъвто е настоящия), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай минималният размер по спорове по Закона за защита на личните данни е предвиденият в чл. 8, ал. 2,т. 10 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и същият възлиза на 900 (деветстотин) лв. Ето защо последният не е прекомерен, което обективира като правилен изводът на административния съд в тази връзка. Неправилно обаче първоинстанционният съд с решението си е присъдил на страната А. Ж. разноските за адвокатско възнаграждение. В конкретния случай видът на процесуалното представителство, който е подробно разгледан и от АС – Бургас, е този по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като от анализа на приложимата правна регламентация при тази хипотеза се обосновава извод, че при наличие на осъществена адвокатска защита и съдействие (доколкото ответната страна е осъдена за разноски), адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адвоката. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати на жалбодателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., като вместо него следва да бъде постановено ново, с което бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 бъде осъдено да заплати на А. С. Ж. сумата от 10 /десет/ лева – разноски за държавна такса, както и на адв. Н. Русинов сумата от 900 /деветстотин/ лева - адвокатско възнаграждение. В останалата част определението следва да бъде оставено в сила – правилно с обжалваното пред настоящата инстанция определение е отхвърлено искането за изменение на постановеното по делото решение в частта, в която направените деловодни разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса са присъдени в полза на жалбодателя, предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение