Определение № 1636 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Х. И., чрез адв. Д. Г. против определение № 4281 от 28.12.2023г. постановено по ч.к.д. № 5145/2023г. по описа на Върховен касационен съд, IV ГО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 3236 от 21.08.2023г. по в.ч.гр.д. № 1686/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, I-ви състав. С последния съдебен акт по частна жалба на „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД, [населено място] е отменено определение № 5201/02.05.2023г. постановено по гр.д. № 1704/2023г. по описа на ВРС, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Частната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради съображения относими към законосъобразността на определението на Варненски окръжен съд, а не на определението, предмет на контрол в настоящото производство. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Върховния касационен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, а определението, с което е отменено спиране на производството по делото няма преграждащ характер, нито попада в някоя от изброените хипотези, поради което не подлежи на касационен контрол. Приел, че не са налице и предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което оставил без разглеждане частната жалбата на С. И.. Извършената преценка за допустимост на подадената частна жалба е правилна, а поддържаните в частната жалба доводи - неотносими. Определението, с което се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото, респ. се отменя определение, с което е постановено спиране не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост, поради което не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допустимо осъществяване на инстанционен контрол по реда на частните жалби спрямо определение. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Преграждащите определения се обособяват в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство, а определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК са посочени в т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното от Варненски окръжен съд определение не попада в нито една от тези категории определения. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение, с което е отменено определение на първоинстанционен съд, с което е постановено спиране и делото е върнато с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му не е от тези две категории – няма преграждащ развитието на делото характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалваемостта му, поради което е необжалваемо. Подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Ето защо като е оставил без разглеждане частната жалба на С. Х. И. срещу определението на ВОС като недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение