Определение № 74 от 30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2471/2019 г.

С определение № 11 от 10.06.2020 г. по настоящето дело е спряно производството до приключване на дело С-427/19 г. на Съда на Европейския съюз поради наличие на преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС. Видно от данните на интернет сайта curia.eu, производството по преюдициалното запитване е приключило и е постановено съдебно решение на Съда на Европейския съюз на 12.11.2020 г. Съгласно това съдебно решение, решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производство на основание чл. 274 от Директива 2009/138. Разяснено е, че дефиницията за „производство по ликвидация“, съгласно чл. 268, пар 1, б. г от Директива 2009/138, включва понятието „производство по ликвидация“, което означавало колективно производство за реализиране на активите на застрахователно предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците, според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл. 268, пар. 1 б. а от цитираната директива – на административните или съдебните органи на държавите-членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация Така, за да може дадено решение да се квалифицира като такова по чл. 274 от Директива 2009/138, трябва да отговаря на две условия – да има за предмет реализирането на активите на застрахователно предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционери, съдружници и да предполага задължителна намеса на административни или съдебни органи на държавите членки, компетентни да приемат мерки за оздравяване или да провеждат производство по ликвидация. Освен това с решението е разяснено още, че когато едно решение, взето в държавата по произход трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ в посочения смисъл на дял 4 от директивата и законодателството на тази държава-членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на съответното предприятие, то тогава по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите съдебни производства в други държави членки. Освен тези, които са в изключителната компетентност на държавата членка и са посочени в чл. 292 от директивата (дела, относно активи, отнети от застрахователното предприятие, които се регулират от правото на държавата, където делото е висящо). Решението за откриване на производство по несъстоятелност в държавата-членка по произход се признава без никакви формалности в целия Съюз и има същото действие в него от момента, в който решението поражда действие в държавата-членка, където е открито производство по ликвидация. Това взаимно признаване се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори, с изключение на тези, посочени в чл. 292 от директивата. Следователно трябва да бъдат спрени всички съдебни производства, освен тези, които са изключение по чл. 292. В случая, видно от представеното и приложено във въззивното производство решение на ръководител на застрахователен надзор, Р Кипър е открито производство по ликвидация с назначаване на временен ликвидатор на 10.8.2018 г., както и видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, в графа несъстоятелност по партидата на ЗК „Олимпик – клон България“- КЧТ е обявен акт на Областен съд на Никозия дело 656/18 г., както и в графа представителство, като се установява, че е открито производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност с акт на Областния съд в Никозия, то следва да се приеме, че се провежда производство по несъстоятелност на Застрахователна компания Олимпик, дружество с ограничена отговорност, Р Кипър, с принудително отчуждаване на активи и разпределение на суми между кредитори. Това налага спиране на производството по делото на кредиторите срещу застрахователното дружество, чрез неговия клон в Р България, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ. Ето защо въпреки отпадане на пречките за продължаване на производството за разглеждане на касационната жалба предвид постановеното спиране на 10.06.2020 г., ще следва да се приеме, че на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ, делото следва да е спряно. Преди постановяване на определението от 10.06.2020 г. настоящият съдебен състав е дал възможност на касаторите да представят доказателства дали са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност пред кипърския съд. С молба от 5.6.2020 г. са посочили, че са предявили вземанията си, но няма данни да са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Съдът не установи служебно, наличие на списъци с приети вземания, обявени по партидата на клона на търговското дружество „Олимпик“ в ТРРЮЛНЦ или друг общодостъпен начин. Доколкото няма данни, че вземанията на касаторите са приети или не са приети, ще следва да се установят предпоставките за продължаване на производството по делото. На първо място, ще следва да се даде възможност на касаторите да представят доказателства, че вземанията им са приети, респ. не са приети. Доколкото до момента няма данни вземанията им да са приети, ще следва на основание чл. 43 от КМЧП да се установи приложимият кипърски закон. От служебната проверка се установи съдържанието на Закона за дружествата с ограничена отговорност на Р Кипър. Съгласно чл. 220 от този закон, „когато се изготвя заповед за ликвидиране или бъде избран временен ликвидатор, няма да бъде предприета процедура или действие срещу компанията, освен с разрешение на съда, която е предмет на такива условия, които може да наложи Съда.“ Следователно при наличието на основание за спиране на производството по имуществени дела срещу дружество, за което е открито процедура по ликвидация, респ. несъстоятелност с осребряване на активите, в закона на съда, разглеждащ спора между кредитор и ответник дружество в ликвидация, несъстоятелност, от значение е законът по произход на производството по несъстоятелност, респ. ликвидация. Това налага извод, че при приложение на чл. 220 от Закона за дружествата на Р Кипър, не може да бъде продължено производство пред съд на друга държава-членка, без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т.е. следва да се спре производството по предявен имуществен иск до получаване на разрешение от съда по произход за продължаването му. Така в случая ще следва да остане спряно производството, до сбъдване на посоченото условие. В интерес на касаторите като кредитори е да установят, че им е дадено описаното по-горе разрешение, а именно – да продължат производството по настоящето дело. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение