Определение № 21 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1011/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1ГПК. Образувано е по молба на В. И. С. от 8.12.2015г., с която се иска изменение на определение №695/4.12.2015г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските като се претендира да бъде присъдена допълнително сумата 380 лв. – заплатено от молителя ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение от 1 900 лв. В молбата се излагат съображения в подкрепа на твърдението, че сумата от 380 лв. ДДС е заплатена от клиента и че същата е била дължима с оглед разпоредбите на чл.26 и чл.67 ЗДДС. В едноседмичния срок по чл.248 ал.2 ГПК няма постъпил писмен отговор от касатора [фирма] – [населено място]. Настоящият състав, след преценка на данните по делото и доводите по чл.248, ал.1 ГПК намира, че молбата е неоснователна. С отговора на касационната жалба от 16.03.2015г. молителят В. И. С. е претендирал разноски за касационната инстанция като е представил списък по чл.80 ГПК включващ единствено сумата 1 900 лв. – адвокатско възнаграждение без ДДС. Представена е също данъчна фактура, издадена от адвокатско дружество „В., С. и партньори” общо за сумата 2 280 лв. / 1 900лв. – адвокатско възнаграждение и 380 лв. ДДС/, както и платежно нареждане от 26.02.2015г. за сумата 2 280 лв. С определението №695/4.12.2015г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационният състав е присъдил в полза на ответника по касационната жалба сумата 1 900 лв. В мотивите към определението е посочено, че сумата се присъжда без ДДС, защото така е посочена от ответника в представения списък за разноските. Настоящият състав поддържа изразеното по-горе становище. При постановяване на определението по чл.288 ГПК съдът е имал предвид, че в случая адвокатското възнаграждение е дължимо с ДДС, и че реално е заплатено от молителя. Както бе посочено по-горе съдът е присъдил сумата без ДДС, защото сумата така е посочена в списъка по чл.80 ГПК. Списъкът по чл.80 ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им съдът е ограничен до посочения в списъка претендиран размер /в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС/. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,