Определение № 114 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 323/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.307, ал.1 във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК по повод постъпила молба от С. А. Ц. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №т.547 от 21.12.2010 год. по т.д.№1828/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение №440 от 20.05.2009 год. по т.д.№453/2008 год. на СГС, ТО, VІ-5 състав в осъдителната част, а именно в частта с която настоящият молител С. А. Ц. е осъден на основание чл.240, ал.2 ТЗ да заплати на [фирма] сумата 23 000 лв., получени от ответника в качеството му на изпълнителен директор и неотчетени средства на дружеството, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата3 005.60 лв. мораторна лихва. С въззивното решение, след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, молител С. Ц. е осъден на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати още сумата 10 413 лв. мораторна лихва. Молителят подържа, че от трето лице –св. Н. Н., е получил по пощата на 26.01.2012 г. ново писмено доказателство от съществено значение за делото, а именно квитанция към приходен касов ордер, за отчитане в касата на ответното дружество паричната сума от 23 000 лв., получена като аванс от [фирма] по договора от 18.07.2003 год., което отчитане съдът е приел за недоказано. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1,т.1 ГПК, от заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд