Решение № 2578 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2014 г.

Решение № 2578 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 64/13.01.2014 г. по адм. д. № 1644/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 081201528/03.07.2012 г. на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Добрич, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. В частна жалба моли да бъде отменено определение № 926/10.03.2014 г. по същото дело, с което АС-Варна е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските и приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК поради представени писмени доказателства едва пред съда, които е могло да бъдат представени и в ревизионното производство. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Втора касационна жалба е подадена от Елизабет Саркис Салбашян - Атанасова, действала като ЕТ "Елис М-Ел. Салбашян" до 3.10.2008 г., против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата й против РА в частта, с която са определени задължения за 2009 г. за внасяне на данък 8684,90 лв с лихви. Поддържа, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в тази част и да й бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено становище моли решението в обжалваната от другата страна част като правилно да бъде оставено в сила. По съображения в писмено възражение моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби и частната жалба са допустима и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 081201528/03.07.2012 г. на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Добрич, в частта, с която са определени данъчни задължения на Елизабет Саркис Салбашян - Атанасова по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. в размер 550,39 лв с 419,59 лв лихви и в частта, с която за 2009 г. е определено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ над 8684,90 със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на физическото лице в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че органите по приходите са установили превишение на разходите на семейството на касаторката над приходите за 2005 г. с 8603,49 лв, наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и определяне на данъчна основа в размер на половината от превишението и данък за 2005 г. в размер 550,39 лв със съответни лихви. Съдът е приел, че за 2005 г. представения предварителен договор за продажба на лек автомобил "Пежо 106", произведен 1993 г. за 6500 лв доказва получаване на посочената в него сума, въпреки, че по делото има данни за нотариална продажба на автомобила на 17.03.2005 г. за 1000 лв. Без да е разпитан купувачът на автомобила по извършената пред нотариус продажба изводът на съда, че посочената в предварителния договор цена е платена са необосновани. В РД на стр. 20 е определено превишение на разходи над приходи за 2005 г. в размер 2868 лв - в размер на разходите за издръжка на домакинството по НСИ, и са приспаднати приходите от 976,44 лв на ревизираното лице. На стр. 23 от РД за разходи за издръжка на домакинство е посочена сумата 4996 лв, без да е посочено за колкочленно домакинство се отнасят. На л. 318 от преписката е приложена справка на разходите на домакинство за 2005 г. в размер 5736 лв и разходите за издръжка на едно лице за 2005 г. - 2250 лв. В РД е посочено, че ревизираното лице има тричленно семейство. Има син, роден 1994 г., който през 2005 г. е непълнолетен, но при никакви изчисления не може да се получи нито едната от двете суми за разходи на домакинството, посочени в РД. Следваше съдът на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК да постави задача на вещото лице да състави паричен поток за 2005 г. на домакинството като включи в изчисленията разходите за издръжка на тричленно домакинство по данните на НСИ и доходите на съпрузите. В РД е констатирано, че е налице доход на съпруга от 3924 лв за 2005 г. и разходи на съпруга от 9659,49 лв, за които не е посочено от какво са получени и платени съответно. Включени са разходите на съпругата от 2868 лв, но не са включени приходите от 976,44 лв, нито е посочено за какво са разходвани, тъй като са отнесени и в разход на стр. 20 от РД. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно паричния поток на домакинството за 2005 г. и наличието на превишение на разходите над приходите за ревизираното лице за 2005 г. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се обсъди представения с касационната жалба договор за покупко-продажба на автомобил "Пежо 106" от 17.03.2005 г. с нотариална заверка на подписите. Следва да се дадат и указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, което задължение да напътва страните също не е изпълнено от съда. В частта за 2009 г. в РА е определена данъчна основа в размер на внесените по депозитни сметки на ревизираното лице 60 000 евро, равностойни на 118 317,94 лв, намалени с 1650 лв начислени лихви и 19 753,82 лв, представляващи половината от превишението на приходите над разходите за годината - 96 914,12 лв. Съдът е приел, че показанията на св. Парсек Салбашян - брат на ревизираното лице се подкрепят от представените от същия свидетел декларации и установяват дадени от брата на ревизираното лице 8000 щ. д. през 2009 г. и 9500 щ. д. през 2008 г. Приел е също, че приходите в паричния поток поради дадените средства се увеличават от 156 583,19 лв на 176 513,17 лв, като поради това е определил превишение на приходи над разходи в размер 59 437,61 лв, от които за ревизираното лице половината е в размер 29 718,86 лв, като е определил облагаема основа по метода в РД в размер 86 849,08 лв и дължим данък за 2009 г. 8684,90 лв. За да отмени РА в частта за 2009 г. частично съдът необосновано е кредитирал показанията на св. Парсек Салбашян като не е взел предвид неговата заинтересуваност като брат на ревизираното лице. Основателен е доводът на първия касатор, че не са представени никакви доказателства за твърденията на свидетеля, че е лекар хирург, че е декларирал доходите, посочени в представените пред АС-Варна декларации за доходи, които не са подписани, нито има данни да са подадени в този вид пред данъчните органи на САЩ. Правилен е изводът на съда за неоснователност на доводите в жалбата за неправилно третиране на внесените на депозит суми на името на ревизираното лице като нейни приходи с неустановен произход. Съдът е отхвърлил възраженията по тази сума като неоснователно по съображения, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно е преценен режимът на депозитът в банка при действието на СК от 1.10.2009 г. като лично имущество на ревизираното лице на основание чл. 22, ал. 2 СК, след като има подновяване на тримесечния договор за депозит след влизане в сила на СК и по делото не са представени доказателства за придобиване от другия съпруг на тази сума преди внасянето й на депозит в банката от ревизираното лице, както правилно е преценил административния съд. За 2009 г. решението е правилно в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена и в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. над 8684,90 лв и съответните лихви, като в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. Поради този резултат по делото следва да се отмени и определението по чл. 248 ГПК, като въпросът за приложението или не на чл. 161, ал. 3 ДОПК следва да бъде обсъден от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,