Решение № 5909 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11987/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. гражданин на Сирия против решение № 32851 от 08.10.2025 год. постановено по адм. дело № 3236/2025 год. по описа на Административния съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. Х. А. срещу решение № 1997 от 27.02.2025 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата в тяхната съвкупност и е постановил неправилно и необосновано решение. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред ДАБ е образувано по молба на А. Х. А., от мъжки пол, роден на [дата]., гражданин на Сирия, по вероизповедание – [заличен текст], [заличен текст] по народност, семейно положение – неженен, за предоставяне на международна закрила. По делото е установено, че чужденецът е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България. С него е проведено интервю в присъствието на преводач. А. Х. А. е посочил, че е напуснал Сирия през 2024 год. заминавайки нелегално за Турция. След престой от 6 дни на турска територия, на 26.07.2024 год. нелегално е влязъл в Република България. Посочва, че не може да живее в Сирия, тъй като там няма нормални условия за живот и прехрана и защото има война. Твърди, че ако се върне в Сирия ще бъде принуден да се бие, тъй като го търсели, за да го вземат в армията. Председателят на ДАБ с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.02.2025 год. е отхвърлил молбата на А. Х. А. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният съд София-град е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на А. Х. А. като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е приел, че производството е проведено при спазване на процедурите регламентирани в законa. Обосновал е, че изводът на административния орган относно изложените от лицето причини за напускане на държавата по произход, които не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, е правилен. Посочил е, че лицето не е заявило нито едно обстоятелство, което може да бъде свързано с която и да е от причините за преследване, посочени в закона. В проведеното интервю не се твърди, че е бил преследван в Сирия поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тези причини да не може да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Причините, поради които А. Х. А. е напуснал Сирия се основават най-вече на това, че в страната няма нормални условия за живот. Според съда събраните в хода на административното производство доказателства не установяват обективни данни за преследване или за наличие на основателен страх от такова, дължащо се на раса, религия, националност, убеждение. Съдът е приел за правилна и преценката на административния орган относно неоснователността на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според съда безспорно е установено, включително и от представените справки от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, че положението в страната започва да се нормализира след падането на режима на Башар Асад. Властта е поета от групировката "Хаят Тахрир ал Шам", която е сформирала временно правителство. Освен това е налице и голям брой на доброволно завръщащи се сирийци. Според данни от ВКБООН към 08.05.2025 год. за последните 5 месеца почти 500 000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. Направен е извод, че макар и да са налице проблеми със спазване на човешките права страната бавно се съвзема. Налице са признаци за умерено икономическо развитие, поради което не може да се приеме, че Сирия е обхваната от хаос и е налице въоръжен конфликт. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. В конкретния случай, от изявленията на лицето ставало ясно, че същият не е имал проблеми в страната си на произход, като изрично сочи, че не е заплашван и не е имал проблеми с властите. А. Х. А. не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. С оглед на това и тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Сирия и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя се обуславя изводът, че не се установяват предпоставките на закона, за предоставяне на статут. Освен това същият не попада в някоя уязвима група, като държавен служител или представител на предишната власт, за да съществува основателен страх от преследване при завръщането му в Сирия. Като е приел горното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Х. А. като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи касаят задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Съдът е постановил решението си и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ урежда предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че бежанската история на лицето, търсещо закрила, не разкрива предпоставките по смисъла на цитираните по-горе текстове за предоставяне на бежански статут. За преценката на тези предпоставки е взето предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което е ясно, че липсват данни за заплахи, отправени към лицето, предизвикващи страх от преследване поради религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В интервюто пред органа касационният жалбоподател е заявил, че напуснал Сирия поради причини от личен характер /липса на работа/ и войната в Сирия. Същият не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Посочил е още, че семейството му продължава да живее в Сирия, гр. Албаб. В този район има представители на Червения полумесец, които са им предоставяли лекарства и храна. Също така по делото няма данни спрямо А. Х. А. властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, но лицето заявява, че не е отбило военната си служба. Страхът на същото, че ще бъде извикан в армията, не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ. В този смисъл са и критериите за определяне на статут на бежанец, установени в "Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец" на Службата на Върховния комисариат на Организацията на Обединените нации за бежанците, където в Глава V, раздел "B", т. 168 е посочено, че едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Правилен е и изводът на съда за отсъствие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при условията на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Като е обсъдил представените актуални справки за обществено-политическото положение в Сирия, е достигнал до правнообоснования извод, че в Сирия е настъпила промяна и ситуацията там е овладяна до степен да може приемливо да се живее. При положение, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, може да се приеме, че не се наблюдават отрицателни тенденции в развитието на тази страна. Макар и на места да има безредици, видно от представените пред първоинстанционния съд справки от ДАБ, няма данни ситуацията в Сирия да е взривоопасна на цялата нейна територия. Макар и да са налице някои въоръжени конфликти, те не са повсеместни. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно актуалното положение в Сирия е видно, че няма заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие в степен да бъдат реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната, не се влошава, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не би било свързано с неблагоприятни последици. Аналогични изводи следват и от представените пред настоящата инстанция справки от Дирекция "Международна дейност и проекти" към ДАБ относно положението в страната по произход Сирия актуални към 13.03.2026 год., 01.04.2026 год. и към 02.04.2026 год. Справката за обществено-политическата обстановка в Сирия е официален писмен документ и се ползва с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. С оглед изложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. В отсъствие на предвидени в хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Х. А. като неоснователна. Настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение