Определение № 150 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопрпоцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на М. И. С. против определение № 2719 от 11.07.2024г., постановено по адм.д. № 528 по описа за 2024г. на Административен съд – Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствевните правила и необоснованост –касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, но е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, тъй като оспореният съдебен акт не се явява неблагоприятен за частната жалбоподателка. Видно от материалните по делото, същото е образувано по жалба на М. И. С., майка на лишения от свобода И. П. С., понастоящем в затвора – [населено място] против писмо, с рег.№ 4728/1 от 10.04.2024г. на главния директор на ГД“ИН“ – София, съдържащо отказ за преместване на лишения от свобода от затвора – [населено място] в затвора – [населено място]. Съдът е разгледал жалбата в производство по чл. 197 и сл. АПК, постановил е определение, с което, като е приел по същество, че отказът на главния директор на ГД“ИН“ представлява по своето естество изричен отказ да се издаде изискуем по чл. 62 ЗИНЗС индивидуален административен акт, а жалбата на М. И. С. – основателна, е отменил същия и е задължил административния орган за де произнесе с мотивирана заповед по искането на частната жалбоподателка. С така постановеното определение съдът е уважил жалбата на М. С., т.е. за същата съдебният акт не се явява неблагоприятен. Съгласно чл. 210, ал.1 АПК, вр. чл. 235 право на обжалване на съдебния акт имат страните, за които той е неблагоприятен. В случая жалбата на М. С. е изцяло уважена, като по нейното оспорване писмо с рег.№ 4728/1 от 10.04.2024г. на главния директор на ГД“ИН“ – София, съдържащо отказ за преместване на лишения от свобода от затвора – [населено място] в затвора – [населено място] е отменено, преписката е върната на административния орган, който е задължен да се произнесе по реда на чл. 62 ЗИНЗС. С оглед на горното частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд