Определение № 10025 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10126/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 167, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Община Габрово, чрез адв. Е. Тодоровска, срещу определение № 1299/21.08.2026 г., постановено по адм. дело № 351/2026 г. на Административен съд – Габрово, с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед № 247 от 24.02.2026 г. в обжалваната й част /раздел I, т. 3 и т. 4/, с която е наредено да се сключат договори за безвъзмездно ползване на спортни обекти – общинска собственост със спортните клубове Футболен клуб "Чардафон 1919" /т. 3/ и „Обединен футболен клуб Янтра 2019“ /т. 4/, като неоснователно и недоказано. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени противоречия в мотивите и при необоснована оценка на фактите и доказателствата по делото. Намира, че от първоинстанционния съд е допуснато неправилно смесване на предпоставките, обуславящи допускане на предварително изпълнение с окончателното разрешаване на спора. Релевира възражения относно неправилната квалификация на защитавания интерес като частен интерес само на „Обединен футболен клуб Янтра 2019“. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се допусне предварително изпълнение на Заповед № 247 от 24.02.2026 г. на кмета на община Габрово в обжалваната й част - раздел I, т. 3 и 4. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Сдружение „Футболен клуб Чардафон 1919“ - гр. Габрово против Заповед № 247 от 24.02.2026 г. на кмета на община Габрово, в частта ѝ по раздел I, т. 3 и т. 4, с които е наредено да се сключат договори за безвъзмездно ползване на спортни обекти – общинска собственост със следните спортни клубове: Футболен клуб "Чардафон 1919" (т. 3) и „Обединен футболен клуб Янтра 2019“ (т. 4). Кметът на Община Габрово, ответник по основното производство по делото, прави искане за допускане на предварително изпълнение на административния акт на основание чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК. Твърди, че въз основа на издадената Заповед № 247 от 24.02.2026 г. и на основание чл. 19, ал. 7 от Наредба за управление и разпореждане с общински спортни обекти на територията на община Габрово (Наредбата), между Община Габрово и Сдружение „Обединен футболен клуб Янтра 2019" вече е сключен Договор № 161-ОСД-26 от 27.02.2026 г. за ползване на общински спортни обекти със срок на действие от 31.07.2026 г.до 31.07.2027 г. На основание чл. 2, ал. 3 и 4 от Договора и чл. 23 от Наредбата, въз основа на точките от класирането се изготвят съответните графици за безвъзмездно ползване и разпределение на слотовете за всички спортни клубове. Частният жалбоподател обоснова искането си със защита на особено важен обществен интерес, сигурност и местна икономика, както и с опасност от значителна и труднопоправима вреда. Посочва, че спирането на заповедта засяга детско – юношеския спорт, тъй като стотици деца и младежи от детско – юношеските школи са лишени от възможността да провеждат редовен тренировъчен процес и да участват в официалните първенства на БФС за предстоящия състезателен сезон 2026/2027 г. Сочи се, че ще се възпрепятсва провеждането на официални футболни срещи на представителния отбор на „ОФК Янтра 2019“ във Втора професионална футболна лига на БФС, които представляват масови спортни събития, които привличат стотици и хиляди зрители. Това води до отмяна на планирани масови прояви, което нанася пряка вреда върху местния бизнес, туризма, ресторантьорството и търговията в града. Развити са съображения, че общината ще изпадне в невъзможност да продължи утвърждаването на графици за безвъзмездно ползване по чл. 23 от Наредбата, като евентуалното забавяне до приключване на съдебното производство по същество, ще доведе до пропускане на състезателния сезон, служебни загуби, дисквалификации и отнемане на състезателни права – вреди, които не могат да бъдат компенсирани в последващ момент. С обжалваното определение съдът приема, че не се установява по несъмнен начин наличието на предпоставките по чл. 167, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Всеки административен акт е проява на държавна власт и почива на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед осъществяване на контрол за законосъобразност при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността за несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на административния акт, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. (Сравн: чл. 166, ал. 1 АПК). Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение ex lege, като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презумират; и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 с. з. Суспензивният ефект препятства влизането в сила на акта (чл. 166, ал. 1 АПК). Деволутивният ефект от своя страна се изразява в пренасяне на спора пред съдебната инстанция, т. е. поражда се задължение на съда да разгледа жалбата по същество и да се произнесе по нейната основателност. С пренасянето на спора пред съда се изчерпват правомощията на административния орган относно оспорения административен акт, включително и относно възможността да допусне предварително изпълнение по него. В този случай приложение намира чл. 167, ал. 1 АПК, в съответствие с който, при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Нормативно установената правна възможност относно предявяване на искане за допускане на предварително изпълнение не е поставено в зависимост от обстоятелството дали е било упражнено от органа при издаване на акта, а в зависимост от предвидените в чл. 60 АПК материални предпоставки - да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Законодателната уредба дава право на всяка от страните по делото да иска предварително изпълнение в хипотезите и на основанията в закона, наличието на които следва да бъдат преценени в конкретния съдебен правен спор. При допускане на предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт страната, която го иска, е длъжна да се мотивира, конкретно да обоснове и да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките за това. В случая, частния жалбоподател е следвало да докаже необходимостта от защита на твърдения защитим обществен интерес и възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди в случай на закъснение на изпълнението. По делото не са представени доказателства, обуславящи необходимостта от предварително изпълнение и доказващи наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Наведените от жалбоподателя фактически основания за допускане на предварителното изпълнение не обосновават особено важен обществен интерес, сигурност и местна икономика, изразяващи се в засягане на детско – юношеския спорт, приемане на гостуващи привърженици и организации на масови спортни събития и икономически интерес на общината. Необосновани са наведените от частния жалбоподател доводи относно наличието на опасност от значителна и труднопоправима вреда, с оглед блокиране цялостното организиране на тренировъчната и състезателната дейност в общината. Недоказани са възраженията за настъпването на трудно поправима вреда, изразяваща се в прекъсната подготовка, загуба на спортна форма и възможност за участие, разпадане на отбори и отпадане на деца от системно спортуване. От фактите, обосноваващи съдържанието на процесната заповед във връзка с нейното предварително изпълнение не се извежда опасност от цялостно блокиране на тренировъчната и състезателната дейност в общината, нито опасност от пропускане на състезателния сезон, служебни загуби, дисквалификации и отнемане на права. При правилно тълкуване на чл. 17 и чл.19 от Наредбата за управление и разпореждане с общински спортни обекти на територията на община Габрово, съдът извежда, че за да се впише в договора „период и/или график“, то такъв следва вече да е определен по някакъв начин на предходен етап, при положение, че за даден обект има повече от един кандидати. Горното обуславя извода, че липсва пречка при оспорване на заповедта, само в процесните й части, договори да се сключат с останалите клубове и те да продължат да осъществяват дейността си, независимо дали по досега утвърдените или по нови графици. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допуснато смесване от първоинстанционния съд на правните последици на предварителното изпълнение с окончателното разрешаване на спора. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно извежда, че в случая липсват параметри на засягането на обществния интерес, които органът е следвало да приложи, за да докаже наличието на основание за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед. Предвид горното правилно е обоснован извод, съобразно който не може да се приеме, че е налице засягане на значим обществен интерес и заплаха от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от суспензивния ефект на жалбата срещу процесната заповед. По изложените от фактическа и правна страна съображения, частният жалбоподател не установява обстоятелства, обуславящи наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил и е изследвал обстоятелствата и събраните по делото доказателства, правилно извежда, че не е доказана нито една от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК и законосъобразно оставя без уважение искането за предварително изпълнение на заповедта на кмета на Община Габрово. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,