Определение № 10552 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10448/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК. Образувано е по частна жалба на М. А. М. от гр. Сливен, чрез адвокат П. Тодоров против определение № 1960/25.09.2026 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело № 603/2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2705462/14.09.2026 г. на мл. полицейски инспектор при РУ - Сливен, ОДМВР - Сливен по чл. 171, т.1 б. з) дд) от ЗДвП. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради неправилна преценка на представените доказателства във връзка с основанията за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Твърди, че от представения трудов договор с YASEN 34 Ltd се установява, че осъществява трудова функция на територията на Великобритания, като естеството на работата изисква динамично придвижване на големи разстояния между централата в Лондон и различни площадки и обекти при режим на заетост от 5 до 6 дни седмично. При тези условия отнемането на свидетелството за управление на МПС създава непосредствена и непреодолима фактическа пречка за явяване на работното място и изпълнение на поставените задачи като поставя в опасност запазването на трудовото правоотношение и реализирането на трудов доход в размер на 1 020 британски лири месечно. В частната жалба са изложени доводи за неправилно прилагане на изискването за "нови обстоятелства" по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд и на решението на Съда на ЕС по дело С-605/23, т. 48. Искането е за отмяна на определението и постановяване на друго за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената принудителна административна мярка. Ответникът - мл. полицейски инспектор към РУ Сливен, ОДМВР - Сливен не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалба на М. А. М. от гр. Сливен против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2705462/14.09.2026 г. издадена от Ц. Ц. Д. мл. полицейски инспектор при РУ - Сливен, ОДМВР - Сливен, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 б. з) дд) от ЗДвП - временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение на чл. 175а, ал.1 ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. С обжалваното определение съдът е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената принудителна административна мярка, като е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, както и предпоставките, очертани в т.48 и т.56 от решението на Съда на ЕС по дело С-605/23. В мотивите си съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че предварителното изпълнение на мярката ще причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, поради отнемане на свидетелството му за управление. В представения трудов договор за длъжността "озеленяване и опаковане (зелени площи и опаковане)", според съда, не е посочено, че за изпълнението на задълженията му е необходимо да притежава СУМПС. От друга страна евентуалните вреди, които биха могли да настъпят следва да се основават на нови обстоятелства, които да не са били известни към момента на налагане на принудителната административна мярка. Определението е правилно постановено. Не са налице посочените в частната жалба касационни основания за неговата отмяна. По силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. 3) дд) подлежи на предварително изпълнение. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако то би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. Доказателствената тежест за установяване на основанията за спиране е на жалбоподателя и в разглеждания случай не е изпълнена. Неоснователни са доводите в частната жалба, че в резултат на временното отнемане на свидетелството за управление съществува опасност от загуба на трудово възнаграждение в размер на 1020 GBP. При постановяване на обжалваното определение съдът е обсъдил представения от М. М. трудов договор, сключен с Ясен 34 ООД (YASEN 34 Ltd), Великобритания за работа като общ работник, с място на работа Лондон срещу възнаграждение в размер на 1020 GBP и обосновано е приел за недоказано твърдението, че изпълнението на трудовите функции е свързано с управление на МПС, нито е налице изискване за притежание на свидетелство за управление на МПС. Други доказателства, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт би могло да причини трудно поправими или значителни вреди не са ангажирани от жалбоподателя, поради което законосъобразно съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал. 2 АПК за спирането му. Неоснователни са и доводите в частната жалба за неправилна преценка на изискването по чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК спирането на изпълнението да се основава на нови обстоятелства. В случая представеният трудов договор е сключен преди издаване на оспорения индивидуален административен акт за временно отнемане на свидетелството за управление, а твърдяната невъзможност за изпълнението му от страна на жалбоподателя, е пряко свързана с действието на акта. (В този смисъл определение № 9760 от 7.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2026 г.). При преценката на основанията за спиране съдът е извършил и проверка за явна незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка по смисъла на решението на Съда на ЕС по дело С-605/23, т. 48 и т. 56. Съдебната практика на Върховния административен съд, на която се позовава частният жалбоподател е неотносима към процесния случай, тъй като е формирана при различни факти и при представени доказателства обосноваващи предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. По тези съображения, определението, с което искането за спиране е отхвърлено, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,