Определение № 3773 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6407 от 2.06.2026 г. на П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. чрез пълномощника им адвокат В. К. против определение № 375 от 18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 623 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Хасково в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 3710 от 30.03.2026 г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 49 от 18.02.2026 г. в частта за разноските. Г. Ж. Т. не е изразила становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Въззивното производство е било образувано по жалба на П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. против първоинстанционното решение в частта, с която са определени правата в съсобствеността на построените в делбения урегулиран позмемлен имот сгради и е допусната делба на движими вещи. С въззивното решение е уважена жалбата относно правата в съсобствеността на сградите и е потвърдено допускането на делбата относно движимите вещи, като по разноските е прието, че всяка от страните има право на възстановяване на половината от направените във въззивното производство разноски. С молба вх. № 3710 от 30.03.2026 г. П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. са поискали да им се присъдят изцяло разноските за допуснатата във въззивното производство експертиза, тъй като тя касае единствено делбените сгради, т. е. частта, в която въззивната жалба е основателна. Съдът е счел искането за неоснователно, тъй като изслушаната СТЕ е изследвала статута на целия недвижим имот и постройките в него, за да установи характера им на допълващо застрояване. Жалбата обаче е отхвърлена в другата част – относно делбата на движимите вещи. Крайният изход от въззивното производство е частично уважена и частично отхвърлена жалба и отговорността за разноски се урежда пропорционално съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноските за СТЕ не могат да се отделят, тъй като те обслужват изясняването на общата делбена маса. По тези съображения съдът е направил извод, че математическото изчисление, довело до присъждане на 419.26 евро е извършено в съответствие с процесуалния закон и увеличение на присъдените разноски не се следва. Определението в атакуваната му част е неправилно. Основателни са доводите в частната жалба, че съдът механично е приложил правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Когато извън уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение (при което страните по упълномощителната сделка имат възможност да договорят възнаграждение по всеки от спорните предмети, но ако не го направят съдът е компетентен да раздели разноските по отделните спорни предмети) са направени разноски във връзка с конкретен спорен обект, предмет на делбата и жалбата в тази част е изцяло уважена, липсва основание за прилагане на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК за съразмерно присъждане на разноски съобразно основателната и неоснователната част от жалбата. Това е така, тъй като съдебната делба е уредена като спорно исково производство за прекратяване съсобствеността върху индивидуално определени вещи. Всяка вещ е самостоятелен предмет на иска за делба. Затова когато съществува спор относно наличието на съсобственост, лицата между които тя съществува или правата в съсобствеността само по отношение на някои от вещите, предмет на делбата, отговорността за разноски се определя от изхода на конкретния спор относно тази вещ. В случая първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делбата и са определени правата в съсобствеността на урегулирания поземлен имот не е било обжалвано. Разноските за експертизата са направени само във връзка с жалбата относно правата в съсобствеността на построените в УПИ сгради и в тази част жалбата е уважена. Следователно на П. П. К., Ж. К. Ж. и Ж. К. Ж. се дължат разноските за експертизата в размер на 409.03 евро (равностойност на заплатения депозит от 800 лв.). Въззивният съд е присъдил половината от тази сума, включен в общия размер на разноските от 419.26 евро или молбата се явява основателна за сумата 204.63 евро (равностойност на 400 лв.). С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение