Определение № 2648 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2023 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано по молба вх. № 25007831/22.02.2023 г. на В. В. К., за отмяна на влязло в сила решение № 20071113/13.12.2022 г. по гр.д.№ 58723/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД против В. В. К. за съществуване на вземане на дружеството за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., в размер на 1078,44 лева; сумата 33,65 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до изплащането и са присъдени разноски по делото. Молителката твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като се позовава на нови писмени доказателства: писмо изх.№ АО-2368-05-349/18.11.2022 г. от директор Дирекция „ВЕК“ при ДНСК; писмо изх.№ 94-В-1272#3/27.09.2022 г. от изпълнителния директор на НАП; писмо изх. № 66-00-582/03.07.2023 г. от гл. директор ГД „Регистри“ към АВп. С молби от 29.03.2023 г., 06.04.2023 г. и 07.07.2023 г. са изложени допълнителни съображения, а в молба от 19.05.2023 г. е направено искане за предоставяне на правна помощ. От „Топлофикация София“ ЕАД е подаден писмен отговор с твърдения, че молбата за отмяна е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира подадената молба по чл.303 ГПК за процесуално недопустима, с оглед на което не е оправдано и предоставянето на правна помощ от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителката, съгласно чл.24 ЗПП. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице само когато делото не е попълнено с относими доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани, В случая, обаче, от представените „нови“ доказателства е видно, че са изготвени в отговор на отправени до съответните държавни институции искания за предоставяне на информация от самата молителка и трето за спора лице. При липсата на фактически обстоятелства, които са попречили на страната да се снабди с документите в хода на проведеното исково производство, не може да се приеме, че молителката е била обективно възпрепятствана да ги представи като доказателства преди решаване на правния спор по гр.д.№ 58723/2020 г. на Софийски районен съд, т.е. попълването на делото с писмени доказателства е било обусловено единствено от процесуалната активност на молителката, а не от наличието на пречки за снабдяването им в хода на производството. След като пропускът се дължи на небрежността на страната-молител, изцяло безпредметно е извършването на проверка на касационната инстанция по същество - дали писмените доказателства са нови и са от съществено значение за изхода на делото. Предвид изложените съображения, подадената молба за отмяна на влязло в сила решение № 20071113/13.12.2022 г. по гр.д.№ 58723/2020 г. на Софийски районен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, съгласно разясненията на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, т.10. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение