Решение № 7773 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2027/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител, срещу решение № 34124 от 17.10.2024 г., постановено по административно дело № 5447/2024 г. от Административен съд София-град (АССг) в частта му, с която е осъден да заплати на С. М. Т. сумата в размер на 1 732,92 лв., ведно със законната лихва върху присъжданата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 121, ал.1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), във връзка с чл. 104, ал.1 от ЗДСл; сумата в размер на 692,82 лв. – обезщетение за забава на присъжданата главница от 1 732,92 лв. за периода 30.10.2019 г. до 14.11.2022 г. на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и сумата в размер на 1 291,32 лв., ведно със законната лихва върху присъжданата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл., сумата в размер на 2156,59 лв. разноски по делото, както и в частта му, в която Т. е осъден да му заплати разноски в размер на 137, 32 лв. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените от Т. искове бъдат отхвърлени и му бъдат присъдени направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – С. М. Т. чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди направените деловодни разноски в цялото производство. По делото е постъпила и частна жалба от С. М. Т. против определение № 38573 от 20.11.2025 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени направените такива в хода на цялото производство. По наведени доводи за неправилност на определението като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – МВР не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с искова молба по реда на чл. 128, ал.1, т. 6 АПК. Производството е образувано по искова молба предявена от Т. чрез процесуален представител против МВР с искане за присъждане на обезщетение в общ размер от 5451,35 лв., както следва: по чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 2376 лв., по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 946,83 лв., по 122, ал. 3 ЗДСл. в размер на 1352,52 лв. по чл. 32 от ЗДСл в размер на 113,26 лв., по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 32 от ЗДСл в размер на 34,48 лв., по чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в размер на 480 лв. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 148,26 лв. По така предявените искове е образувано административно дело № 10324/2022 г. по описа на АССг. С определение № 9669 от 07.11.2023 г., по адм. дело № 10324/2022 г. исковата молба на Т. е оставена без разглеждане в частта, в която са предявени искове по чл. 32 от ЗДСл в размер на 113,26 лв., по чл. 86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 32 от ЗДСл в размер на 34,48 лв., по чл. 33, т. 9 и чл. 192, ал. 3 ЗМВР в размер на 480 лв. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 148,26 лв., производството по делото е прекратено в тази ме част, като исковата молба в тази част е изпратена по компетентност на Софийски районен съд. С постановеното по това дело решение № 6802 от 08.11.2023 г. МВР е осъдено да заплати на Т. обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл във връзка с чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 1857 лв., представляваща остатъка до пълния размер дължим размер на обезщетението над заплатения от ответника на 17.12.2019 г. след отмяната на заповед № 8121К9242/27.09.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, мораторна лихва общо в размер на 734,64лв. за периода 30.10.2019 г. до 14.11.2022 г. и законната лихва от 15.11.2019 г., след завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата и отхвърля предявените искове над този размер. Със същото решение МВР е осъдено да заплати на Т. обезщетение по чл.. 122, ал.3 ЗДСл за недопускане да изпълнява длъжността за срок от 12 дни от 30.10.2019 г. до 15.11.2019 г. в размер на 1303,14 лв. и законна лихва, считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 1556 лв. С решение № 6165 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 460/2024 г. по жалба на МВР ВАС отменя решението, в частите му, в които МВР е осъдено да заплати на Т. обезщетения ведно с лихви и деловодни разноски и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид така установеното следва, че решение № 6802 от 08.11.2023 г., по адм. дело № 10324/2022 г. на АССг е влязло в сила в частта му, в която предявените от Т. искове по чл. 121, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал.1 ЗДСл и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за разликата над присъдените размери до пълния размер на предявените такива. Предмет на проверка пред настоящия състав е решение № 34124 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5447/2024 г. на АССг, образувано след разпореденото връщане на делото за ново разглеждане с решението на ВАС. С това решение МВР е осъдено да заплати на Т. суми както следва: · в размер на 1732, 92 лв. - обезщетение по чл. 121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 2376 лв.; · в размер на 692,82 лв. – обезщетение за забава на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД на присъдената главница в размер на 1732,92 лв. за периода 30.10.2019 г. до 14.11.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер до пълният му предявен в размер на 946,83 лв.; · в размер на 1291,32 лв.- обезщетение по чл. 122, ал.3 ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения от пълният му предявен размер от 1 3521 52 лв. · 156,59 лв. – деловодни разноски. С решението МВР е осъдено да заплати на АССг сума в размер на 585,14лв. деловодни разноски на основание чл. 126 ЗДСл. Решението е законосъобразно. Не е спорно по делото, че служебното правоотношение на Т. е било прекратено със заповед № 8121К-627/05.02.2018 г., която е отменена с влязло в сила на 17.10.2019 г. съдебно решение, при което на 30.10.2019 г. ( в срока по чл. 122, ал.1 ЗДСл) служителят е депозирал заявление, с което иска да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, от която незаконосъобразно е бил уволнен. Със заповед № 8121К-13757/13.11.2019 г. на Министъра на вътрешните работи същият е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „началник сектор“ на сектор „Планово-бюджетна дейност“ в отдел „Административен“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР, считано от 15.11.2019 г., като не му е определен размер на възнаграждение. Със заповед № 8121К-13947/20.11.2019 г. на Министъра на вътрешните работи Т. е преназначен от посочената длъжност на длъжност „началник сектор“ на сектор „Инспекция за разрешение и узаконяване на строителството на специални обекти““ към отдел „Контролни дейности“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, считано от 25.11.2019 г. с основна месечна заплата 1632 лв. Не е спорен и въпросът, че при изплащане на възнаграждението за месец 12.2019 г. на Т. е изплатено обезщетение в размер на 11826 лв., при посочена заплата 1632 лв. От приетата в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на Т. с отменената като незаконосъобразна заповед, съобразно длъжностното ниво, ръководното ниво, нива на основна месечна заплата и степента на ОМЗ за заеманата от него длъжност е възлизала на 1971,00 лв. При това очевидно, определеното след възстановяването на Т. трудово възнаграждение в размер значително по-нисък от този, който е бил към момента на прекратяване на служебното му правоотношение, а е и в драстично нарушение на правилата за определяне на този размер, утвърдени със заповед № 8121з-92/31.01.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Този извод се налага и от представената по делото заповед № 8121К-354/20.01.2020 г., на Министъра на вътрешните работи, с която Т. е преназначен, считано от същата дата, от заеманата длъжност „началник сектор“ на сектор „Инспекция за разрешение и узаконяване на строителството на специални обекти““ към отдел „Контролни дейности“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР на длъжност „главен експерт“ в отдел 02 „мобилизационна готовност, административно обслужване и защита на класифицираната информация“ към дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ – МВР, която за разлика от предишната не е ръководна, а експертна, но му е определено значително по-високо възнаграждение в размер на 2347 лв. При това правилно, предвид посочената уредба и дадените указания на ВАС в решение № 6165 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело № 460/2024 г., които са задължителни по силата на чл. 224 АПК за съда при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е приел вариант 1 от ССчЕ, като е приел, че съобразно тези правила и представените оценки за работата на Т. обезщетението, което му се дължи е в размер на 13 558,92 лв., при размер на ОМЗ в размер на 2259,82лв. който е определен в съответствие с тези правила. При съобразяване на факта, че на същия е било изплатено обезщетение в размер на 11826 лв. изводът, че искът по чл. 1221, ал.1, т.3 ЗДСл е основателен е доказан до размера на разликата в размер на 1732,92 лв. е правилен и законосъобразен. Правилно в обжалваното решение е приет и размер на дължимата мораторна лихва, изчислена от поканата, съдържаща се в заявлението за възстановяване на ищеца от 30.10.2019 г. до датата на предявяване на иска 14.11.2022 г., изчислен от вещото лица в размер на 696,25 лв. Правилно е определен и размера на обезщетението по чл. 122, ал. 3 ЗДСл, съобразно установения размер на възнаграждението, което би получил Т. за времето от 30.10.2019 г. до 15.11.2019 г. – от заявлението му за възстановяване до реалното му възстановяване в размер на 1291,32 лв. за 12 дни, през които органът не е изпълнил задължението си да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Предвид така установеното настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в посочените части. По отношение на присъдените в полза на АССг деловодни разноски, настоящият състав намира, че макар неправилно съдът да се е позовал на разпоредбата на чл. 126 ЗДСл, която урежда различна правна хипотеза, а именно недължимост на заплащане на държавни такси в производството, това не изключва задължение на страната, чиято жалба е отхвърлена да заплати направените в производството разноски. В случая дължимите разноски в мотивите на съда са определени като част от заплатения хонорар на вещото лице в размер на 716 лв. за което не е внесен депозит от страните е възнаграждението на вещото лице е заплатено от бюджета на съда. Неправилно в тези разноски са включени заплатени две такси по 10 лв. за съедините искове в размер на по 10 лв. за всеки от тях, тъй като и двата иска са по реда на ЗДСл, а съгласно чл. 126 АПК в производството по този закон такси не се дължат. При определяне на размера съобразно уважената и отхвърлена част на иска съдът не е съобразил, че след като с влязлото в сила решение № 6802 от 08.11.2023 г., по адм. дело № 10324/2022 г. на АССг предявените от Т. искове са отхвърлени частично, а именно в частта в размер на 519 лв., представляващи разликата между уважената част в размер на 1857 и предявеният размер от 2376 лв. за иска по чл. 121, ал.1, т.3 ЗДСл. то цената на предявения при повторното разглеждане на делото е в размер на 1857 лв., в която част е отменено решението и е върнато за ново разглеждане. По аналогичен начин стоят нещата и по отношение на предявеният иск за мораторна лихва предявен в размер на 946,83лв. отхвърлен за разликата над 734,64 лв. - 212,19 лв. и делото е върнато за ново разглеждане единствено в частта в размер на 734,64 лв. По отношение на предявеният иск по чл. 122, ал. 3 ЗДСл при първото разглеждане на делото МВР е осъдено да заплати на Т. обезщетение в размер на 1303,14 лв., в която част решението е отменено и е върнато за ново разглеждане, но в решението на АССг липсва отхвърлителен диспозитив, при което е налице липса на произнасяне по отношение на разликата от 49, 38 лв. до пълния размер на предявения иск от 1352,52 лв. При този резултат на делото касационният жалбодател е следвало да бъде осъден да заплати по-висок размер на направените деловодни разноски от бюджета на съда, но предвид процесуалното му положение на касатор решението в тази му част следва а бъде оставено в сила. Подадената от Т. частна жалба против определение № 38573 от 20.11.2025 г., по адм. дело № 5447/2024 г. на АССг, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени направените такива в хода на цялото производство е основателна. Предвид установеното по горе по отношение на размерите на отхвърлената и уважена част от иска, представените доказателства за действително направените разноски в проведени четири съдебни производство – два първоинстанционни и две касационни неоснователно и при превратно тълкуване на приетото от СЕС по негово дело № С-438/22 г., в решението, чието изменение е отказано с обжалваното определение неправилно е прието, че заплатените от ответника възнаграждения за един адвокат са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Напротив факта, че производството се е развило по посочения по-горе начин, както и че в хода на второто първоинстанционно производство са назначени общо три ССчЕ и са се провели общо четири открити съдебни заседания категорично води до обратен извод. Неправилно не са му присъдени и направените деловодни разноски в първото първоинстанционно производство – заплатен депозит за вещо лице в размер на 400 лв. (л. 119 от адм. дело № 10324/2022г.) Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което неправилно на основание чл. 248, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е отхвърлена молбата на Т. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено като незаконосъобразно, вместо което бъде постановено ново на основание чл. 176а, ал 4 АПК ( в сила от 05.08.2025 г.), с което решение№ 34124 от 17.10.2025 г., постановено по административно дело № 5447/2024 г. по описа на АССг бъде изменено в частта за разноските като МВР бъде осъдено да заплати на С. М. Т. допълнително сума в размер на 5448,41 лв. с равностойност 2785,73 евро, представляващи разликата над присъдения до пълния размер на направените деловодни разноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решение в обжалваната му от МВР част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като бъде изменено в частта, в която са присъдени разноски в полза на Т.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение