Определение № 2253 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от С. З. Д., чрез адв. И. А., срещу определение № 1240/27.03.2023 г. по възз.гр.д. № 2193/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на определение от 28.02.2023 г. в частта за разноските. Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен и моли да бъде отменен. Излага доводи, че във въззивното производство по спора по чл. 127, ал. 2 СК следва да намерят приложение общите правила за разноските по чл.78 ГПК, като се позовава на приетото в практиката на ВКС - определение № 168/11.05.2021 г. по ч. гр. д. № 3469/2020 г., IV г. о., определение № 306/ 04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722/2017 г., III г. о., определение № 252/ 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895/2015 г., II г. о. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Въззивното производство е било образувано по въззивни жалби на И. Н. П. срещу първоинстанционното решение в частите му, с които е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Н. И. П. на майката С. Д.; на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лева; както и срещу решението, с което е допуснато тълкуване и допълване на основното решение за определения на жалбоподателя режим на лични контакти с детето. В хода на делото въззивникът е направил изявление за оттегляне подадените въззивни жалби. Съдът е прекратил производството по делото с определение от 28.02.2023 г., като е оставил без уважение искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за въззивното производство. Посочил е, че съобразно характера на делото на спорна съдебна администрация, с решението не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и съдът постановява мерките изцяло в защита на най-добрия интерес на детето, поради което разноските на страните следва да останат така, както са направени. Произнасяйки се по реда на чл. 248 ГПК, с определение № 1240/27.03.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата на С.Д. за изменение на постановения акт в частта за разноските по същите съображения. В допълнение е посочил още, че от представения списък по чл.80 ГПК е видно, че се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и платена държавна такса от 15 лв. Към списъка е приложена разпечатка от банковата сметка на адв. А., от чието съдържание е видно, че на 05.07.2022 г. по сметката й е постъпила сумата от 800 лв. с наредител С. Д., с посочено основание - „възнаграждение въззивно дело“. При тези данни съдът е приел, че не се претендират разноски само за защитата по въззивните жалби, доколкото в документа липсва разграничение за договорено възнаграждение за защита по въззивните жалби на И. П. и по частната жалба на самата С. Д.. Освен това, от посоченото основание „водене на въззивно дело“ не може да се направи категоричен извод, че се отнася именно за настоящото дело, или че се касае само за защитата срещу въззивните жалби на ответника. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното определение е неправилно. Вярно е, че в производството по чл. 127, ал. 2 СК не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на определено материално право, а се оказва съдействие относно начина и мерките за упражняване на родителската отговорност. При постановяване на решението си съдът следи служебно за защитата на интересите на детето, като не е обвързан от исканията на страните, респ. съдебният акт ползва и двамата родители. Същевременно, в практиката на ВКС, в т.ч. и цитираната от жалбоподателката, се приема, че при обжалване пред въззивната и касационната инстанция по споровете по чл.127, ал. 2 СК правилата по чл. 78 ГПК за определяне на разноските са приложими на общо основание (вж. - определение № 45/17.01.2020 г. по гр.д. № 2857/2019 г., ІІІ г. о., определение № 50347/30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2355/ 2022 г., IV г. о., определение № 522/27.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1154/2023 г., IV г. о. и др.). Страната, защитавайки собствения си интерес, с обжалването си дава повод за образуване на делото във въззивната/касационната инстанция и съответно става причина насрещната страна да направи разноски за защитата си. Разноските за инстанционния контрол се разпределят в зависимост от изхода на спора в съответната инстанция – разноските се понасят от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му. В настоящия случай въззивникът И. П. е оттеглил въззивните си жалби и производството пред окръжния съд в тази част е било прекратено. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна по жалбите има право да й бъдат присъдени разноски при прекратяване на делото, които съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за направени разходи възлизат общо на сумата 815 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение