Решение № 331 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г.

Решение № 331 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 26.04.2010 г. по гр. д. № 663/2009 г. на Софийски ГС с което, като е оставил в сила решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 30106/2007 г. на Софийски РС, е отхвърлил предявени от М. С. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД. С определение от 22.03.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуален въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - за задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Жалбоподателят - М. С. Т. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 01.12.2008 г. по гр. д. № 30106/2007 г. на Софийски РС, е отхвърлил предявените от М. С. Т. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 55 и чл. 86 ЗЗД - за връщане на сумата 2 200 евро - равностойност на извършен превод по договор от 21.09.2006 г., сумата 243 евро такси по превода и сумата 240,83 евро лихви за забава до предявяване на исковата молба на 08.10.2007 г. Прието е за установено, че ищцата не е сключила договор за превод на сумата с ответната банка, а последната само е била представител на "У. Ю.". Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД ответната банка е изпълнила задължението си да предаде сумата на "У. Ю." по силата на сключен на 23.01.2004 г. договор за международно представителство за предлагане на услугата "паричен превод", а действията й по приемане на сумата са били само като представител на "У. Ю." и за негова сметка. Прието е, че банката не дължи връщане на исковата сума, която ищцата - клиент на услугата, на 20.09.2006 г. е превела в Г., като същата не е била получена от крайния получател, тъй същата е сключила договор с "У. Ю.", чрез негово бюро при ответника. Съдът е приел също така, че в случая не намират приложение разпоредбите на чл. 283, ал. 3 и чл. 43, ал. 3 ЗЗД - предвиждащи отговорност за довереник за вреди причинени от лошия му избор на заместник, независимо че услугата е извършена чрез "под-представител" на ответника - [фирма]. Касационният съд e допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуален въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - за задължението на съда за издирване на приложимия материален закон и за формиране на правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). По поставения въпрос към настоящия момент е даден отговор в постановените по реда на чл. 290 ГПК, имащи характер на задължителна практика, решения от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. IV-то г. о. на ВКС, решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на IV-то г. о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, в които е прието, че правилото на чл. 188 ГПК (от 1952 г.), който е приложим от въззивния съд, предвижда изискване за обоснованост на съдебните решения - изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните факти), да съответстват на събраните по делото доказателства. Прието е, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществими се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е постановил решението си в противоречие с тази практика, тъй като релевантните за спора факти и доводите на страните не са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и това е довело и до неточно приложение на материалния закона. Изводите на въззивния съд за неоснователност на иск с правно основание чл. 55 ЗЗД не са обосновани и не съответстват на доказателствата по делото, поради което обжалваното решение следва да се отмени, а делото с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за извършване на надлежните съдопроизводствени действия. От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за водене на банкова сметка, чиято правна регламентация се съдържа в чл. 448 и сл. ТЗ /отменен към 2009 г., но действувал към момента на сключване на процесния договор/, във вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД. По този договор наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отменен 2009 г., но действувал към момента на процесния превод/, банката на наредителя е длъжна да осигури заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя в срок, не по-дълъг от 5 работни дни, считано от началната дата. Тази дата за презграничен превод, съгласно чл. 15, ал. 2 от същия закон, е датата, на която в изпълняващата институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на превода и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да прецени налице ли е изпълнение на посочените по-горе задължения /включително и помощта на вещо лице/ и да изложи съображения в мотивите си има ли реално плащане по банков път, след когато не е заверена сметката на кредитора, а това следва от разпоредбата на чл. 449 ТЗ /отм. считано от 01.11.2009 г./, тъй като към процесния период тази разпоредба е била в сила. И разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД изрично сочи, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяването сметката на кредитора. Към процесния период по делото липсват доказателства [фирма] да е платила пари на посочено от жалбоподателя лице - съпруга й - краен получател на сумата, по местоживеенето му, което сочи на неизпълнение на задълженията й по договора за банков превод и съдът следва да прецени с оглед разпоредбата на чл. 281 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД какво обезщетение за неизпълнението се дължи на ищцата. По силата на чл. 281 ЗЗД довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин и е длъжен да даде на доверителя сметка и да му преда де всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Без значение за отговорността за неизпълнение на договорните задължения на банката към ищцата са отношения на банката с "У. Ю.", както неправилно е приел въззивния съд в отмененото решение. Предвид изложените съображения, съдът