Определение № 23 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2015 г.

С Определение №1171/22.10.2015г. постановено по гр.д. №4069/2015г., ВКС на РБ, ІV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №211/13.05.2015г. по възз.гр.д.№258/2015г. на Окръжен съд - Хасково. При постановяване на този резултат и съобразно заявеното от ответната страна по касационната жалба – П. Б. искане за присъждане на разноски, съдът е присъдил такива в размер на сумата 364.75лева в полза на адвокат В. К., осъществила процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.2 ЗАдв. С молба вх.№12640/24.11.2015г. страната е поискала изменение на съдебния акт в частта му за разноските и увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера, определен в Наредба №1/2004г. за М.. В срока за отговор, насрещната страна – Обединено детско заведение „Р. К.” – [населено място], представлявана от адв. Д.Я., е подала писмено становище, в което сочи, че не са налице основания за уважаване на молба за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената молба е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за М., за изготвяне на отговор по касационна жалба, без явяване в съдебно заседание, минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на 75% от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 500 лева. В случая, съставът на ВКС е присъдил възнаграждение за процесуалния представител на ответницата по касационната жалба, съобразно правилото на чл.78 ал.3 ГПК, в размер на сумата 364.75лв., който е по-нисък от предвидения в чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за М.. Ето защо, следва определението в частта му за разноските да се измени като се доприсъдят такива до размера на сумата 500 лева, или още сумата – 135.25 лева. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение