Определение № 1369 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11742/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Х. срещу определение № 10236 от 10.10.2024г., постановено по адм. дело № 2241/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на началника на СГКК-Варна по заявление вх. № 94-103/26.6.2024г. за заличаване на всички обекти, записани на името на „Невша“ ЕООД в „несъществуваща“ сграда в ПИ с идентификатор 10135.1505.195по КККР на Варна и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развиват се съображения, че жалбоподателят притежава идеални части от посочения ПИ, че има интерес да иска заличаване на обекти, че сградата не съществувала. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на СДГКК Варна в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото Административен съд Варна е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на годен предмет за оспорване, тъй като в случая не е налице мълчалив отказ. За да достигне до този извод, съдът от първа инстанция приема, че г-н Х. не попада в кръга от заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, поради което заявление вх. № 94-103/26.6.2024г., адресирано до началника на СГКК Варна за заличаване на всички обекти, записани на името на „Невша“ ЕООД в „несъществуваща“ сграда в ПИ с идентификатор 10135.1505.195 по КККР на Варна било недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК и като такова не задължавало административния орган да се произнесе по него. Позовава се на решение № 7944/29.6.2016г. по адм. дело. 1894/2016г. на ВАС. Определението е правилно. Съдът изцяло споделя правните изводи, достигнати от Административен съд Варна. Административният орган е сезиран с искане на И. Х. за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на Варна, което изменение се изразява в заличаване на всички обекти, записани на името на „Невша“ ЕООД в „несъществуваща“ сграда в ПИ с идентификатор 10135.1505.195. Заявителят е собственик на идеални части от терена представляващ имот с посочения идентификатор, но не притежава никаква част както от сградата построена в този имот, така и от самостоятелен обект в тази сграда. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересувани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От данните по делото е установено, заявителят не е собственик или носител на друго вещно право на засегнатите от исканото изменение имоти, а е съсобственик на поземления имот, в който е разположена сградата, в която се намират самостоятелните обекти, които се иска да бъдат заличени. Собствеността върху земята, върху която е построена сградата, не легитимира касационния жалбоподател като заинтересувано лице по смисъла на цитираната по-горе правна норма, тъй като съгласно чл. 63 от Закона за собствеността, правото на собственост върху сградите съществува отделно от правото на собственост върху терена, на който са построени. Липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за изменение на КККР, поради което административният орган не е бил длъжен да се произнесе по това недопустимо искане. При липсата на задължение да се произнесе, началникът на СГКК Варна не е формирал мълчалив отказ, следователно липсва годен за обжалване административен акт. Определението като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,