Определение № 6991 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. П. Т. от гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение № 21802 от 01.06.2026 год., постановено по адм. дело №12348 от 2025 год., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено протоколно определение от 29.04.2026г. за даване ход на делото по същество, и на осн. чл.159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на М. П. Т., срещу Заповед №8121к-11520/21.10.2025г. на министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, на осн. чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.4, чл.194, ал.2, т.2, чл.201, ал.1, т.2 ЗМВР, и производството по делото е прекратено. От хаотичното изложение в частната жалба е видно, че се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие с материалния закон. Моли за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия на друг съдебен състав. Не претендира разноски. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателя на 24.10.2025г. и срокът за нейното обжалване е изтекъл на 07.11.2025г., петък, работен ден. Съдът е счел подадената на 10.11.2025г. жалба за просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за оспорване, който тече от съобщаването, и след който се погасява самото субективно право на жалба, правото да се сезира съд за разрешаване на спорния въпрос за законосъобразност на оспорената заповед. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че оспорения АА е съобщен на жалбоподателя лично на 24.10.2025г. С оглед тази дата срокът за оспорване изтича на 07.11.2025г., петък, присъствен ден. Жалбата на Т. е подадена чрез адвокат Г. Грозев по електронен през ССЕВ до съда чрез АО, като на стр. 1 от разпечатано копие от жалбата е отбелязана дата 10.11.2025г. и № УРИ №812100-21092. Същевременно по първоинстанционното дело (стр.22) е налице разпечатка от ССЕВ-профил МВР, от който е видно, че в профила на МВР в ССЕВ е получено съобщение от Г. Грозев, със съдържание, удостоверяващо дата на подаване 07.11.2025г. на жалба срещу Заповед №8121к-11520/21.10.2025г. на министъра на вътрешните работи, с приложения, заверени с КЕП. На това съобщение до Г. Грозев е отговорено чрез ССЕВ (стр. 21 от първоинстанционното дело), в който отговор е посочено, че съобщението е получено и регистрирано с УРИ №812100-21092/10.11.2025г. При тези данни неправилен е извода на съда за просрочие на жалбата, защото същата е подадена на 07.11.2025г. - в последния ден от срока по чл.149, ал.1 АПК. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на М. П. Т., срещу Заповед №8121к-11520/21.10.2025г. на министъра на вътрешните работи. Следва да се напомни на частния жалбоподател, че процесуалният ред по чл.229 и сл. АПК не е този за евентуално отстраняване съдия-докладчик по делото. Разноски за настоящото производство не са претендирани от частния жалбоподател и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение