Определение № 28 от 11.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2018 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 1842/06.03.2018 г. от А. Л. Т., допълнена с молба вх. № 1949/08.03.2018 г., за отмяна на следните съдебни актове: Решение № 674/08.04.2016 г. по гр.д. № 2541/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 378/15.09.2014 г. по гр.д. № 229/2013 г. на Софийски окръжен съд, в частта, в която е уважен иска по чл. 73, ал. 1 ЗС, предявен от Г. В. А. против А. Л. Т., П. Л. С. и М. М. П. и ответниците са осъдени да заплатят сумата от 98957.99 лева, ведно със законната лихва върху тях от 12.03.2013 г.; Решение № 378/15.09.2014 г. по гр.д. № 229/2013 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която А. Л. Т., П. Л. С. и М. М. П. са осъдени да заплатят съдебни разноски в полза на Г. В. А. в размер на 2252 лв. и сумата от 4430.88 лева – държавна такса в полза на Софийски окръжен съд; Определение № 65/21.02.2017 г. по гр. д. № 3687/2016 г. на ВКС, II г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 674/08.04.2016 г. по гр.д. № 2541/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Молбата е подадена лично от А. Л. Т., като същият е уточнил, че представя пълномощно в негова полза от П. Л. С., а М. М. П. ще участва лично в производството „при евентуална сделка“. Въпреки дадените указания от администриращия съд, по делото не са налице данни за изразена воля за участие в настоящото производство по отмяна от страна на П. С. и М. П., а представеното пълномощно е за представителство пред нотариус за разпореждане с недвижим имот, а не пред ВКС в производството по чл. 303 и сл. ГПК. С оглед на това, настоящият състав счита, че е сезиран с молба за отмяна единствено от А. Л. Т.. Молителят поддържа наличието на основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по молбата Г. В. А., чрез адв. П. Т., изразява становище за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на молбата за отмяна, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Решение № 674/08.04.2016 г. по гр.д. № 2541/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е влязло в сила – с Определение № 65/21.02.2017 г. по гр. д. № 3687/2016 г. на ВКС, II г.о същото не е допуснато до касационно обжалване. В молбата за отмяна се твърди, че съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК страната се е снабдила с нови писмени доказателства: Уведомление с рег.индекс и дата ТС-179-12/08.03.2018 г., издадено по повод на молба от 08.02.2018 г. на А. Л. Т. от Община Божурище и Заповед № 362/27.12.1989 г. на ОНС – Б.. С посочените документи молителят се е снабдил след влизане в сила на съдебния акт, поради което поддържа, че е налице правен интерес от упражняване правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Молбата е подадена на 06.03.2018г., в предвидения в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок срещу влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ по същество спора между страните по предявения по реда на чл.73 ЗС иск, от надлежно легитимирана страна, поради което следва да бъде допусната до разглеждане на това основание. По отношение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителят твърди, че посоченото правно основание е налице, тъй като приетите от Софийски окръжен съд и Софийски апелативен съд съдебно-технически експертизи съдържат невярна информация. В тази си част, молбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, според даденото от ОСГТК на ВКС в т. 10 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. тълкуване на изискванията за съдържанието на молбата за отмяна. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някои от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в производството по чл. 307 ГПК ВКС извършва преценка за съответствието на изложените в молбата обстоятелства като конкретни и надлежни фактически твърдения, подвеждайки ги под нормата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай липсват твърдения за установяване по надлежния законов ред на неистинност на заключенията на вещите лица, с оглед на което, в тази си част, молбата се явява негодна да обуслови допускане до разглеждане на искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение