Решение № 8855 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2016 г.

Решение № 8855 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Общински съвет П. баня (О. П. баня/ ОбС), подадена чрез адвокат Х. П. от АК Х. срещу Решение № 126 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 59/2016 г. на Административен съд С. З. (АС СтЗ). В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост- касационни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АС СтЗ, че Решение № 99 от 5.02.2016 г. е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила, като счита сочените от съда нарушения за несъществени. Намира за неправилен извода на съда, че оспореното решение на О. П. баня противоречи на материалния закон, като намира, че същото не противоречи на ПМС 66/1991 г. Счита, че особеностите на инфраструктурата в община П. баня дават основание от Об С да приеме по-големи и допълнителни намаления на цените на обществения транспорт за учениците и пенсионерите живущи в О. П. баня. Излагат се съображения, че съдебния акт е немотивиран. Счита, че съдът е издал необосновано съдебно решение, което следва да се отмени. Моли да се прекрати съдебното производство като се обяви жалбата на кмета за недопустима, като подадена срещу акт неподлежащ на самостоятелно обжалване. При условията на алтернативност моли да се отмени обжалваното съдебно решение и реши спора по същество като се отхвърли жалбата на кмета на община П. баня като неоснователна. Ответникът- Кмета на О. П. баня в писмен отговор моли да се остави без уважение касационната жалба като недопустима, а при условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореното решение на ОбС е незаконосъобразно. Обосновава извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административeн съд- С. З. е образувано по жалба на Кмета на О. П. баня против Решение № 99 по протокол № 6 от 5.02.2016 г. на Общински съвет П. баня, с което е решено всички ученици и пенсионери, живущи на територията на О. П. баня да пътуват с 50 % намаление от цените на абонаментните карти и билети с превозвача, обслужващ общинската транспортна схема, като това да не бъде за сметка на общинския бюджет и да важи за бюджетната 2016 г. С обжалваното решение на АС СтЗ се ОТМЕНЯ по жалба на Кмета на община П. баня Решение № 99 по Протокол № 6 от 5.02.2016 г. на Общински съвет П. баня, като незаконосъобразно. За да достигне до този резултат от съда се приема, че Решение № 99/5.02.2016 г. на О. П. баня е взето при липса на относими към съдържанието му мотиви, при допуснати нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон, което обуславя незаконосъобразността му. Счита се, че в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, към обективираното в решението изявление не са изложени факти и обстоятелства, обуславящи неговото приемане. На следващо място се посочва, че решението е взето при допуснато нарушение на чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация /ПОДОС/. Отбелязва, че Решение № 99/5.02.2016 г. е в противоречие и с приложимия материален закон. Според съдът, съдържащото се в оспорения акт намаление за ученици и пенсионери, живущи на територията на община П. баня, в размер на 50 % от цените на абонаментните карти и билети с превозвача, обслужващ общинската транспортна схема, което да не бъде за сметка на общинския бюджет, води до извод, че О. П. баня цели намалението да бъде за сметка на превозвача. Констатира, че така наложената на превозвача финансова тежест, противоречи на нормативно регламентираното в чл. 2 от Постановление № 66 на Министерския съвет от 15.04.1991 г. за определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани /ПМС № 66/1991 г./ изискване за компенсиране със средства от държавния бюджет на задължението на съответния превозвач по предоставяне на превозни услуги на намалени цени на посочени като правоимащи групи лица. Предвид изложеното АС СтЗ приема жалбата за основателна, и счита, че оспореното с нея Решение № 99 по протокол № 6 от 5.02.2016 г. на Общински съвет П. баня, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССтЗ е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съобразно чл. 45, ал. 3 и ал. 5 ЗМСМА се явяват несъстоятелни възраженията относно недопустимост за обжалване на решението, предвид вида на административния акт, тъй като законодателят не е предвидил такива ограничения. Същото се отнася и за възраженията за приложение на основанията по чл. 21, ал. 5 АПК, които не съответстват на характера и правното значение на оспореното решение, което очевидно има самостоятелен характер и предвижда конкретни правни последици. Основателни са доводите на касационния жалбоподател, относно наличието на мотиви в процесното решение, тъй като в него са изложени фактически и правни основния, обусловили неговото приемане. Изложените съображения изясняват волята на административния орган и дават възможност за съдебна проверка на неговата законосъобразност. От друга страна АС СтЗ правилно е приел, че в решението не се посочени какви са новите обстоятелства, които обосновават приемане, на правилото, че 50 % от цените на абонаментните карти и билети с превозвача, обслужващ общинската транспортна схема, няма да бъде за сметка на общинския бюджет. Правилни са изводите на решаващия съд, че решението на общинския съвет е прието при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, за неправилност на съдебното решение. Обосновано от решаващия съд се счита, че с обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет. В случая не са доказани основания за неотложност и др., които да обуславят необходимост въпросите да се разгледат без да се обсъдят в постоянните комисии съобразно чл. 50 ЗМСМА, без да се осигури възможност на засегнатите лица да изложат становищата си, в съответствие с чл. 34 и чл. 35 АПК. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни развитите от касатора доводи за несъщественост на тези нарушения. Неспазването на основни процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нарушават основен принцип в административния процес- принципа на последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 от АПК. Предвид това, че липсва включване на предмета на решението в оповестения дневен ред, обсъждане на проекта за решение на заседание на постоянните комисии при ОбС и т. н., не е спазен процесуалния ред за приемане на решението. Налице е и установеното от решаващия съд противоречие на решението с материалния закон. Основателно от съда се приема, че посочената в решението правна разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА е неотносима към неговото съдържание. Посочената правна разпоредба е обща и не кореспондира с правните последици на обжалваното решение на ОбС, относно финансовите разходи на обществените превози и не може да послужи като правно основание за неговото приемане. Налице са и противоречия с подзаконовите нормативни актове, които уреждат отношенията с предмет автомобилния градски транспорт. В тази връзка основателно АС СтЗ е посочил, че оспореното решение, с което са приети нормативно регламентираните намаления, без да се компенсират от общинския бюджет не е в съответствие с относимите нормативни разпоредби и създава опасност за предоставянето на транспортните услуги . В чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с ПМС № 163 от 29.03.2015 г., обн., ДВ, бр. 51 от 7.07.2015 г., са регламентирани правилата за предоставяне на предвидените в централния бюджет средства за компенсиране и субсидиране на превозвачите, които изпълняват задължения за извършване на превози по намалени цени. Правилно съдът приема, че в отклонение нормативно установен ред за компенсиране на превозвачите, изпълняващи задължения за извършване на обществени услуги за безплатни и по намалени цени пътнически превози, с обжалваното решение е отречена възможността да се извършва компенсация на превозвача за издадените билети и карти на по- ниски цени за сочените в решението категории лица /ученици и пенсионери/. Диспозитивът на оспореното решение на Об С противоречи на чл. 40 от Наредба, приета с ПМС № 163 от 2015 г. При постановяване на обжалваното решение на АС С. З. не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение