Определение № 6815 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5893/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „Антика Консулт“ ЕООД чрез адв. С. Мянева, срещу протоколно определение № 1485/04.04.2025 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. д. № 153/2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството по делото да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца Европейският парламент на Европейския съюз чрез представителството му в Република България. Поддържа се, че привличането на третото лице цели улесняване на защитата на ищеца срещу НАП и ВАС чрез получаване на правно съдействие от Европейския парламент по приложението на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. По тези съображения се твърди неправилност на определението, претендира се отмяната му и да бъде постановено конституиране по адм. дело № 153/2025 г. по описа на АС Пазарджик на Европейския парламент на Европейския съюз като трето лице помагач на ищеца. Ответникът по частната жалба, Националната агенция за приходите, чрез представител по пълномощие, оспорва в писмен отговор основателността на частната жалба. Ответникът АС - Пловдив не ангажира становище. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. чл. 220, изр. 2 ГПК е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение съдът на основание чл. 220, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение искането на „Антика Консулт“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото да бъде конституиран Европейският парламент на Европейския съюз чрез представителството му в България. Адм. дело № 153/2025 г. по описа на Административен съд Пазарджик е образувано по предявен от „Антика Консулт“ ЕООД чрез адв. С. Мянева срещу НАП и иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 000 лв., причинени от съвместните действия на ответниците в резултат на извършено от тях съществено нарушение на правото на Европейския съюз, заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 12 166 лв. за периода от 14.12.2017 г. до 12.12.2022 г. В доктрината и в съдебната практика е безспорно възприето разбирането, че привличането на трето лице помагач е допустимо, когато за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата го главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите на решението за целите на друг съдебен процес. Правилно е приел първостепенният съд, че интересът от привличане и участие на третото лице-помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането. С него главната страна цели да обвърже подпомагащата страна със силата на мотивите на бъдещото решение с оглед реализиране на определени субективни права в последващ съдебен процес. Ето защо във всички случаи трябва да са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство, т.е. следва да е налице връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното последващо правоотношение. В разглеждания случай искането за привличане на трето лице-помагач не е мотивирано от ищеца с необходимост от обвързването на Европейския парламент с мотивите на бъдещото съдебно решение, нито с последващо предявяване на претенция към подпомагащата страна. На нея се възлагат от една страна консултативни функции, което е несъвместимо с процесуалната фигура на подпомагащата страна, а от друга се изисква да съдейства на съда при формирането на крайния му извод при решаването на правния спор, което е с разрез с принципите на правораздаването. Еднопосочна е съдебната практика на ВАС, че съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда на АПК – глава Единадесета, дял III от кодекса, в които не се съдържат норми, предвиждащи встъпване или привличане на подпомагащи страни. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са обективираните в частната жалба искания за спиране на настоящето производство и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпрос, предмет на преюдициалното запитване по дело С-369/23 на СЕС. В обхвата на производството по чл. 229 – 236 АПК е преценката дали са били налице условията, за да бъде постановено определението, с което е оставено без уважение искането за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца; спазени ли са редът и формата, в която то следва да бъде постановено и има ли то предписаното от закона съдържание. Преюдициалното запитване по дело С-369/23 е с обхват съответствието на националната правна уредба по АПК и ЗОДОВ с нормите на европейското право досежно възможността на ВАС да се произнесе като последна инстанция по съществото на правния спор. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение