Решение № 3055 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К., подадена чрез адв. М.Събева против решение № 8311 от 06.10.2025 г., постановено по адм.д. № 757/2025 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Г. Г. К. против заповед № 596/11.03.2025 г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в община Несебър, с която на основание чл. 224а, ал. 1 и ал.3 ЗУТ във вр. чл. 224, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 223, ал.1, т.2, 3, 4 и 10 ЗУТ и предоставените със заповед № 2866/14.11.2023 г. от кмета на община Несебър правомощия, е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи (СМР) в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Несебър и е забранен достъпа до строеж, съставляващ: „Основен ремонт на сграда от допълващо застрояване с [идентификатор]“, находяща се в североизточната част на имот – УПИ ІІ-100, кв.42 по плана на гр.Несебър – стар град ([ПИ]) за подобряване и поддържане в изправност на основните елементи на постройката, състоящ се в подмяна на 9 броя дървени подпори от конструкцията на сградата с размери 10/10 см., 2 бр. 16/16 см. и 12 броя дървени ребра от покривната конструкция. Установено е, че строежът попада в границите на охранителната зона на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Д. Р. и О. Г.“ и е на територията на груповата недвижима културна ценност със световно и национално значение „Старинен град Несебър“, обявен с Постановление на Министерски съвет № 243/18.07.1956 г. за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват. Установено е, че за строежа липсва съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство (ЗКН), което е необходимо условие за извършването му, когато става въпрос за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителни зони. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че сградата, достъпът до която е ограничен с обжалваната заповед, е самостоятелна сграда и тя не е част от друг строеж, който попада в по-висока (първа – трета) категория. Приема за безспорно, че сградата не е недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН, а само е изградена в охранителната зона на УПИ-то, в който се намира недвижима културна ценност с категория „от местно значение“ – част, от своя страна, от груповата недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“ със статут „световно и национално значение“. Сочи, че след като сградата, в която е установена подмяна на конструктивни елементи, не е недвижима културна ценност и не се намира в границите и охранителните зони на археологически резерват извън урбанизирани територии е неприложима нормата на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „м“ от ЗУТ във връзка с чл. 13 ал. 1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, поради което приема, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 224а ЗУТ и с оглед делегираните правомощия на заместник – кмета на общината, за строеж за който липсва съгласуване на ремонта с Министерство на културата. Приема, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и разписаните в ЗУТ процесуални правила (изготвен надлежно Констативен акт № 2/11.02.2025 г.). Сочи, че констатациите по приложените в административната преписка документи, ползващи се с доказателствена сила за съществуването и вида на строежа, не са оборени от оспорващия в съдебната фаза – не са представени изискуемите строителни книжа (инвестиционен проект, разрешение за строеж и съгласуване с министерство на културата при условията и реда по ЗКН). Приема, че обектът, описан в оспорената заповед представлява „строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, на който се извършват СМР към момента на проверката, за което са необходими строителни книжа и съгласуване с министерство на културата, с оглед спецификата на територията. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон. С обжалваната заповед № 596/11.03.2025 г., във връзка с предоставените със заповед № 2866/14.11.2023 г. от кмета на община Несебър правомощия, заместник-кмета „Правно обслужване и общинска собственост“ в община Несебър, на основание чл. 224а, ал. 1 и ал.3 ЗУТ във вр. чл. 224, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 223, ал.1, т.2, 3, 4 и 10 ЗУТ нарежда спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж, съставляващ: „Основен ремонт на сграда от допълващо застрояване с [идентификатор]“, находяща се в североизточната част на имот – УПИ ІІ-100, кв.42 по плана на гр.Несебър – стар град ([ПИ]) в имот с [идентификатор] по КККР на гр.Несебър и е забранява достъпа до същия строеж осъществен за подобряване и поддържане в изправност на основните елементи на постройката, състоящ се в подмяна на 9 броя дървени подпори от конструкцията на сградата с размери 10/10 см., 2 бр. 16/16 см. и 12 броя дървени ребра от покривната конструкция. Констатира, че строежът попада в границите на охранителната зона на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Д. Р. и О. Г.“ и е на територията на груповата недвижима културна ценност със световно и национално значение „Старинен град Несебър“, обявен с Постановление на Министерски съвет № 243 от 18.07.1956 г. за архитектурно – градоустройствен и археологически резерват. Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал.1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал.1 ЗУТ, като в т. 6 на цитираната разпоредба се сочи спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи, които се изпълняват без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство (ЗКН) – за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, когато това се изисква по реда на ЗУТ. Целта на производството по чл. 224 и чл. 224а ЗУТ е със съответна заповед още на етап строителство да се спре извършването на строеж, който се извършва в нарушение по смисъла на чл. 224, ал.1 ЗУТ. По делото безспорно е установено, че обекта – предмет на оспорената заповед представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, тъй като се касае за извършване на основен ремонт на сграда от допълващо застрояване с [идентификатор], находяща се в североизточната част на имот – УПИ ІІ-100, кв. 42 по плана на гр. Несебър – стар град, който не е разрешен, съгласно изискванията на ЗУТ и за който липсва и съгласуване с Министерство на културата при условията и реда на ЗКН, което е установено и от приетото по делото заключение от вещото лице. Неправилно първоинстанционният съд приема, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на съставяне на констативния акт № 2/11.02.2025 г. строително-монтажни работи не се извършват – строежът е завършен. Строежът описан в констативния акт не е в процес на извършване, което се установява и от събраните гласни доказателства по делото на свидетелите П. и Н. (л. 187-188), както и от приетата съдебно-техническа експертиза, което налага изводът, че процесната заповед е без предмет, тъй като към момента на проверката в процесния имот не са се извършвали строително-монтажни работи. Спирането на строителството е превантивна мярка, която позволява да се изясни фактическата обстановка във връзка със строителството, което е в процес на извършване и което според административния орган може да се квалифицира като незаконно или такова извършено в нарушение на чл. 224, ал.1 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на първоинстанционният съд, че процесната заповед е постановена в съответствие с разпоредбите на чл. 146, т. 4 и т.5 АПК е необоснован и незаконосъобразен. По изложените съображения оспореното решение като неправилно следва да бъде касирано и вместо него постановено друго, с което заповед № 596/11.03.2025 г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в община Несебър да бъде отменена. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и предвид изхода на спора е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Несебър да заплати на Г. Г. К. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 951 евро, от които: 5 евро държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро за първоинстанционното производство и внесена държавна такса в размер на 35 евро и 400 евро заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, второ отделение,