Решение № 953 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2008 г.

Решение № 953 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4844/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 508 от 19.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 60 от 1.10.2008 г. по гр. д. № 2326/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно земеделска земя от 1 дка в м. "Г", землището на с. г. О. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с приложението на т. 4 и 19 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят за уважаване на иска. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на земеделски имот от 1 дка в землището на с. Г., за който ищците твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на техния наследодател Г, но неправилно е възстановен от поземлената комисия на ответника И като собственост на баща му З. Д. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че емлячният регистър, където наследодателят на ищците Г фигурира с 1 дка нива в м. "Г", не съставлява пълно доказателство за собственост, тъй като данните в него се вписват въз основа на заявление на заинтересованото лице. Прието е, че и другите доказателства-свидетелски показания, протокол за делба, където наследодателят на ищците е посочен като собственик на съседен на делбения имот, скици на имота, обясненията на страните и други също не доказват исковата претенция. След проверка на данните по делото и оплакванията в жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Представените по делото доказателства са обсъдени изолирани едно от друго, а не в тяхната логическа връзка. Направени са изводи, които противоречат на данните по делото, а някои доказателства - напр. записването в емлячния регистър, са изтълкувани превратно. Допуснатите нарушения са основание за отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да се уважи. Данните от емлячния регистър, преценени по реда на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, заедно с данните по представения протокол за доброволна делба, както и свидетелските показания, според които имотът е част от по-голям имот, преминал по наследство към двете колена на общия наследодател и първоначален собственик Г. М. П., а именно - на дъщеря му И. и съпругът й Д. К., чиито наследници са ищците - от западната страна и на сина му П. П. от източната страна, както и сведенията, че наследодателят на ответника е имал имот на север от този на П., потвърдени при съпоставяне на имената на съседите и съобразени при индивидуализиране на имота съгласно заключението на техническата експертиза и извършения оглед на място, обсъдени в тяхната съвкупност, дават основание да се приеме, че спорният имот към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на наследодателя на ищците, а не на наследодателя на ответника. Имотът е придобит на основание наследство и давностно владение върху западната част от имота на общия наследодател, като до внасянето му в ТКЗС през 1957 г. са изминали повече от 20 години, необходими съгласно чл. 34 от Закона за давността за придобиване на правота на собственост. Относно имота на ответника /различен от този на баща му/ е установено, че той е бил на север, над този на Х. Д. И. и не е идентичен с възстановения имот № 2* А. в подкрепа на основателността на иска е и обстоятелството, че източната част от процесния имот се претендира от друг кръг от наследници на общия наследодател и първоначален собственик на целия имот- Г. М. П., а именно от коляното на сина му П. П., както и че двамата наследници П са посочени като съседи на имота на Х. Д. по протокола за доброволна делба- дял I, т. 14. Ответникът е противопоставил възражение, че спорният имот, както и източната му част / която е предмет на друго дело/ е принадлежал на неговия наследодател З, като собственост на когото е и възстановен с решение № 391 от 22.12.2004 г. на ОСЗГ с. П. като имот с пл. № 5* но с оглед на представените от ответника доказателства следва да се приеме, че възражението е неоснователно. За собствеността на наследодателя му се отнасят договор от 1935 г. за закупуване на нива от 3 дка в м. "Г", но при други съседи, както и данни от емлячния регистър за декларирана нива в същата местност, но с неясно записване относно площта дали се касае за 6 дка, 1 дка, или 1,6 дка. Преценени заедно с показанията на свидетелите, че имотът на З. Х. имал правоъгълна форма и бил по-голям по площ, докато процесният имот е тесен и дълъг и с обща площ около 2 дка, както и заключението на техническата експертиза и данните от извършения от нея оглед, тези доказателства водят до извода, че наследодателят на ответника е притежавал имот, който е в същата местност, но на север от процесния имот и без да имат обща граница. Това се потвърждава и от честото споменаване на имената на Д. К. и П. П. като съседи и на други имоти по договора за делба, което сочи, че наследодателите на страните са притежавали имоти в землището на с. Г. и че същите не се дублират. С оглед на тези данни и предмета на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се приеме, че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот, представляващ към този момент нива от 1 дка в м. "Г" / или "П"/ в землището на с. Г., при съседи- от север Х. Д., от изток- П. П., от юг- път е принадлежал на общия наследодател на ищците Г, починал на 30.01.1981 г. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение