Определение № 356 от 06.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№4171/25.4.2013 г., подадена от [фирма] – С., против определение №50/12.02.2013 г. по гр.д.№931/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№3994/23.5.2012 г., против въззивно решение №180/03.4.2012 г. по гр.д.№163/2012 г. по описа на Врачанския окръжен съд. Навеждат се доводи за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба ТПК “Д. П.”, “Д. П.” ЕООД1 М. Т. К., в качеството му [фирма] и Т. М. К., посредством процесуалния си представител адв. С. С., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.276 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора на ответниците по частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима, по следните съображения: Частната жалба е подадена след изтичането на срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК. Обжалваното определение е постановено на 12.02.2013 г.Съобщението за него е изпратено до страната на 13.02.2013 г., и е получено от процесуалния му представител – адв. В. Ч., на 19.02.2013 г. Срокът за подаване на частната жалба е изтекъл на 26.02.2013 г. Частната жалба е постъпила в канцеларията на ВКС с вх.№4171/25.4.2013 г., като не са налице доказателства за подаване й при условията и по реда на чл.чл.60 и 62 ГПК. Поради това е налице просрочие от два месеца и тя следва за бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.