Определение № 50241 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3484/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Столична община срещу определение № 10043 от 17.06.2022 г. по в.гр.д.№ 1982 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви състав, с което на основание чл.231, ал.1 ГПК е обезсилено първоинстанционното решение от 13.02.2015 г., допълнено с решение от 28.08.2015 г. по гр.д.№ 90 от 2009 г. на Софийския градски съд и е прекретно образуваното по въззивна жалба срещу това решение производство. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли същото да бъде отменено. В писмен отговор от 22.07.2022 г. ответниците по частната жалба М. Б. В. и Б. Р. П. оспорват частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Видно от доказателствата по делото, с молби от 08.11.2021 г. и от 09.11.2021 г. страните по в.гр.д.№ 1982 от 2016 г. на Софийския апелативен съд /Столична община, М. Б. В., Б. Р. П., М. Р. М. и И.- М. Л.- П./ са поискали въззивното производство да бъде спряно по тяхно общо съгласие. С определение от 11.11.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, Софийският апелативен съд е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК по общо съгласие на страните. Съобщение за това определение и за възможността да бъде обалвано в едноседмичен срок страните са получили на следните дати: Столична община- на 30.11.2021 г., ответниците М. В. и Б. П.- на 15.11.2021 г., ответниците М. М. и И.- М. П.- на 01.12.2021 г. Тоест, определението за спиране на делото е влязло в сила на 08.12.2021 г., когато е изтекъл едноседмичния срок за обжалването му. С определение № 10043 от 17.06.2022 г. Софийският апелативен съд, след като е констатирал, че са изтекли повече от 6 месеца от влизане в сила на определението за спиране на делото по общо съгласие на страните, е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по това дело. Така постановеното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено: Съгласно чл.231, ал.1 ГПК, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва. В конкретния случай не се спори, че към 17.06.2022 г. никоя от страните по делото не е поискала неговото възобновяване, а от приложените съобщения се установява, че от датата на влизане в сила на определението за спиране на делото до датата на постановяване на определението за прекратяването му са изтекли повече от 6 месеца- определението за спиране на делото е влязло в сила на 08.12.2021 г., а делото е било прекратено на 17.06.2022 г. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.231, ал.1 ГПК с обжалваното определение съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил делото. Неоснователно е твърдението на пълномощника на жалбоподателя Столична община, че определението за прекратяване на делото е неправилно като постановено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.231, ал.1 ГПК, предвид на това, че Столична община не била редовно уведомена за определението на съда за спиране на делото /съобщението било връчено на лице, което се легитимирало като стажант в кантората на адвоката, който представлявал Столична община, какъвто стажант в тази кантора не е имало/. Видно от приложеното на лист 540 от въззивното дело съобщение до Столична община, то е било редовно връчено на 30.11.2021 г. по реда на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК /редакция, действаща към 30.11.2021 г./: в кантората на пълномощника на Столична община адв.А. В. на лицето П. П. К., който се е легитимирал като стажант в тази кантора и се е съгласил да получи съобщението. Като документ, изготвен от длъжностно лице /призовкар/, това съобщение представлява официален удостоверителен документ и се ползва с предвидената в чл.179, ал.1 ГПК за такъв документ доказателствена сила- доказателство за изявленията пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия. При оспорване на този документ, съгласно чл.193, ал.3 ГПК в тежест на Столична община е било да ангажира доказателства във връзка с оспорването. Столична община обаче не е представила никакви доказателства в подкрепа на оспорването си, нито е поискала да й бъде допуснато събирането на такива доказателства /писмени или гласни/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение