Определение № 3898 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Б. Р. против определение № 5632/11.02.2026 г., постановено по адм.д. 8650/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“АД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 5632/11.02.2026 г., постановено по адм.д. 8650/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалба на М. Р. срещу отказ, обективиран в писмо от 28.07.2025 г. на „Изи Асет Мениджмънт“АД, съставено по повод заявление за достъп до лични данни от 29.06.2025 г., и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото атакуваното писмо не представлява подлежащ на оспорване отказ за предоставяне на лични данни, а уведомление по чл. 30, ал. 2 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е приел за установено, че със заявление от 29.06.2025 г. до „Изи Асет Мениджмънт“АД М. Р. чрез адв. Н. Русинов е поискала на основание чл. 37б от ЗЗЛД и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 копие от сключения договор за кредит №5101008, ведно с всички съпътстващи договора документи. С атакуванато пред АССГ писмо дружеството е поискало конкретизиране от адвоката на правата, които се упражняват от неговата доверителна и представяне от подалия молбата адвокат на изрично пълномощно за упражняване правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Противно на тезата на частната жалбоподателка, в писмото няма подлежащо на съдебен контрол волеизявление на администратора на лични данни. Условие за упражняване правата на физическо лице - субект на данни по смисъла на чл.12 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително при подаване искане по чл.15-21 ОРЗД, е изясняване самоличността на субекта на данни от администратора пред когото е направено искането. Оспореното пред АССГ писмо представлява именно израз на подобно действие, с което „Изи асет Мениджмънт“АД, в качеството му на администратор на лични данни цели да установи представителната власт на лицето, което е отправило искането от името на носителя на данните, търсения обем и вид данни. Доколко тази информация е изцяло необходима е въпрос, който би имал значение в зависимост от последващите действия на двете страни в правоотношението, но не и обуславя обжалваемост на междинния акт в процедурата. Като се е съобразил с указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 963/29.01.2026 г., постановено по адм.д. 519/2026 г. и изричните уточнения на жалбата, направени от процесуалния представител на жалбоподателката с молба от 20.10.2025 г., решаващият съд е определил предмета на спора в резултата на което е достигнал до обоснован и законосъобразен правен извод за недопустимост на жалбата като насочена срещу неподлежащ на оспорване акт. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, разноски не трябва да бъдат определяни. Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение