Определение № 93 от 07.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 353/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. К. срещу определение №№396/23.07.21г.,постановено от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№1490/21г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязло в сила решение от 20.12.18г. по т.д.№4200/17г. на Софийски апелативен съд. Наведеното от нея оплакване е за недопустимост на обжалвания съдебен акт, без да излага конкретни съображения в подкрепата му. Навежда доводи по същество на искането си за отмяна на влязлото в сила решение, като твърди,че с него е установено задължение на дружеството „Рила комерс“ООД, надхвърлящо регистрирания му капитал, което засяга и лично нея в качеството й на съсобственик на недвижими активи на търговеца.Счита,че поради последното, тя е станала субект по спора и следователно – необходим другар на дружеството, което я прави надлежна страна в производството по отмяна на основание чл.304 ГПК, а правото ѝ да подаде молба е упражнено в предвидения в чл.305 ГПК срок. Ответникът по частната жалба Й. З. С. в писмен отговор поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт и за неоснователност на частната жалба срещу него, излагайки съображения за липса на процесуална легитимация молителката да иска отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски за това производство. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да мотивира обжалвания съдебен акт, съставът на Върховен касационен съд е приел,че е сезиран с недопустима молба за отмяна, поради обстоятелството, че, съгласно сочената от молителката, като основание, разпоредба на чл.304 ГПК предоставя право на защита по реда на извънинстанционния способ срещу влязлото в сила решение само на определена категория лица, които не са взели участие в делото, но са обвързани от силата на пресъдено нещо, а кръгът им е изрично очертан от законодателя с посочването на нормата на чл.216 ал.2 ГПК и това са необходимите другари. Тъй като молителката е единствено законен представител на ответника по делото – търговското дружество „Рила комерс“ООД, но не и негов необходим другар, дори да е засегната лично от развилия се пред съдилищата спор, няма право да иска отмяна на постановеното за разрешаването му влязло в сила решение.В допълнение съставът на Върховен касационен съд е посочил,че дори и хипотетично да се приеме,че К. е имала качеството необходим другар, предвид факта, че същата е законен представител на дружеството- страна по спора, тя е била уведомена за решението с постановяването на определението на касационната инстанция, с което то не е било допуснато до касационен контрол – 20.03.2020г., а подадената от нея на 25.02.2021г. молба за отмяна е след изтичането на срока по чл.305 ал.1 т.5 предложение последно ГПК. Така постановеното определение е правилно. Активно процесуално-правно легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение са главните страни по спора, по който то е постановено /чл.303 ГПК/, както и – по изключение – лицата, по отношение на които, независимо че не са били конституирани като страни, решението има сила /чл.304 ГПК/. Молителката Г. К. не е била конституирана като главна страна по делото, решението по което претендира да бъде отменено /последното и не се твърди/. Същата не е активно легитимирана и съгласно чл. 304 ГПК. В молбата си тя е посочила,че е трета засегната от решението страна, а в допълнителна молба е уточнила,че е обвързана от решението в качеството ѝ на съдружник в „Рила комерс“ООД, спрямо който се разпростира силата на пресъдено нещо и поради това не би могла да води друг иск за защита на правата си. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отмяната по чл. 304 ГПК защитава третите лица, които поради естеството на правоотношението между главните страни /неделимо/ са необходими другари, но не са били конституирани в процеса в това им качество. Поради това законодателят е предоставил само на това трето лице /изрично препращайки към разпоредбата на чл.216 ал.2 ГПК/ възможността да иска отмяна на решението, постановено в такъв процес с цел то да може да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса и той бъде проведен наново с негово участие. За да е редовна и процесуално допустима, в молбата за отмяна трябва да се изложени твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар и когато Върховният касационен съд в производството по чл.307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл.304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обосновават такова качеството на молителя, той трябва да я остави без разглеждане като процесуално недопустима. В конкретния случай молителката е обосновала тезата си за допустимост на подадената от нея по реда на чл.304 ГПК молба с твърдение, че е била необходим другар на ответника „Рила комерс“ООД, тъй като е съдружник в това дружество и пряко засегната от изхода на делото. Тези доводи не се покриват от хипотезата на чл. 216 ал. 2 ГПК, доколкото, за да е налице необходимо другарство, се изисква спорното правоотношение да е общо за другарите и поради това решението на съда трябва да е еднакво спрямо всички тях. В молбата на К. не са изложени твърдения, обосноваващи извод за общо правоотношение между нея и „Родопи комерс“ООД от една страна и Й. С. от друга. Предмет на делото е бил иск по чл.422 ГПК във връзка с издаден от „Рила комерс“ООД в полза на С. запис на заповед. Обстоятелството,че К. е подписала същия в качеството си на негов управител, като по този начин е задължила дружеството, както е подписала от името на дружеството и свързания с абстрактната сделка договор за правна защита, сключен между тези две страни по делото, не я прави необходим другар,тъй като с действието си същата не е станала страна по каузалното правоотношение,нито се е задължила лично заедно с дружеството по записа на заповед. На още по голямо основание не обосновава процесуално качество на необходим другар твърдения факт, че същата е и съдружник в дружеството, а изложените от нея доводи,че поради това решението я засяга, нямат никаква правна стойност за преценката на процесуалната ѝ легитимация в производството по молбата за отмяна. Като е съобразил това съставът на Първо търговско отделение на Върховен касационен съд законосъобразно е отказал да допусне и разгледа молбата на Г. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, като изложените от него мотиви се споделят изцяло и от настоящия състав. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение